Да го наречем Корнелиус. Хлебар. Разпознали са името му от предизборен плакат, залепен на стената на къщата му. Лицето му говори за амбиция, сила, страст. Облечен в тога, за да заяви аристократичната си позиция. Държи свитък с папирус - може би за да покаже, че е грамотен или да докаже собствеността си. Съпругата му - красива млада жена с нежна, модна прическа, гордо държаща восъчен таблет и небрежно докоснала до устните си писалка, подобно на друга модна икона на времето - уникално красивата Сафо. Тя също е грамотна, знатна, образована. Лицето и е наистина реалистично, малко асиметрично, очите - големи и дълбоки. Юпита на своето време, семейство предприемачи, млади хора с амбиция.
Животът им е отрязан само в един миг. Както и този на двадесет хиляди като тях. Живели в рая. В Помпей. Само за четири часа Краят на света ги е погребал живи под шест метра цимент. И заедно с тях - несметни богатства и уникалната красоти. За да бъдат изровени 2000 години по-късно. И дребни, но любознателни туристи като нас да осъзнават, че всъщност светът върви назад.
Мозайките на Помпей - създадени с ювелирното изящество на микроскопично изработен гоблен в огромни размери - петнадесет разноцветни плочици на един квадратен сантиметър и реализма на великолепна фотография, ни зашеметиха с осъзнаването, че единственото, което се е променило две хиляди години по-късно не са нито лицата на хората, нито житейските им навици, а само възприятието на красотата и умението да я създаваш. Желанието да изработиш съвършенството със собствените си ръце. В сравнение с майсторите на Помпей, днес ние сме неандерталци в творенията си.
Да, ще кажете - лукс, разточителство, суета. Бедни, мизерия, робство.Наказани били. За мен истината е, че това е бил един свят от друга цивилизация, много по-фина от нашата, която е надживяла Края на Света с изкуството си. Какво ще остане след нас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар