Бърза и сочна история за сватба

Сватята има час за фризьор. И за гримьор. Сватята е естествено красива и с грим и фризьор изглежда умопомрачително.

Аз съм естествено небрежна.

и имам страх от фризьорски прически от абитуриентската си, когато една чевръста служителка на ножиците изпразни цял флакон лак за коса върху буклата ми в стил Емилия Масларова. След това се качих в претъпкания 14 и един човек се разкиха в косата ми. Образува ми се дупка на темето. Аз го помолих "Извинете, не ми кихайте в косата, моля!", а той се развика "Ами защо така ви мирише главата, бе другарко!"

Та така де, откак онзи ден се прибрах вкъщи и влязох директно в банята след фризьора и отидох с мокра коса на абиттуриентската си, имам страх от официални прически.

Но децата ме заврънкаха отрано. Хайде, мамо, трябва да изглеждаш горе долу прилично, не може да си рошава като всеки ден, поне на фризьор отиди.

Ок, взех си час в лъскав салон в непознатия Бургас. Ранен час, да свикна.

Фризьорът - младо момче, малко притесненичко ми се струваше. Как искате да Ви оформя косата? Ами леко рошаво, тук една букличка ако може, иначе си е асиметрично и си го харесвам.

Цял час ми гласи букличката. С три маши. Даже ми каза, че ми пръснал специален лак, от който косатата ми щяла да изглежда "леко мръсна". Е, може би не съм разбрала като хората. Наляво ли да Ви завия буклата или на дясно? Ами, едната наляво, другата надясно. А, така не може.

Ох, разгеле свърши се. Излязох с две букли завити в една посока като сърмички и с нагласена коса. Задуха ме лек ветрец. Буклите увиснаха след 10 минути в нещастен кичур стил "леко мръсна" коса.

Боже, на две пресечки от салона. Бегом обратно! Ще се карам. Искам ревизия на прическата. На стола на хубавеца седнала Тони Димитрова. Е, щом като нея прави, значи не е такава трагедия, мисля си. Остави косата на фолк дивата момчето, метна буклата на мис Тони. Ами тогава да Ви изправя косата? Ами айде, пробвай се.

Изправи ми косата. И знаете ли какво ми каза?

Ами госпожо, то затова хората на сватбите носят шапки. Що не си сложите една шапка. Много ще Ви отива.

Айде, провал втори път. Ще търся шапка значи.

Добре, че бяха едни красиви деца да се опитат да направят нещо от главата ми.

Че не шапка, ами забрадка трябваше да слагам.

И сложих. Пъстра, бабешка.

Това е друга история.

Три неща, които една артистична майка може да направи за сватбата на дъщеря си и още три други неща, които няма да направи

Няма да седи на диванчето в ателието за булчински рокли и да отсвирва предложения на дизайнери едно по едно, защото тук деколтето било дълбоко, там дантелата била малко.

Нейната дъщеря е Дизайнер на себе си и на Роклята си. Тя сама реши каква да бъде елегантността и в бяло. И Роклята стана Вълшебно красива. Каквото е самото дете!

Няма да поръчва музиката, защото плаща на гайдаря. Децата поканиха родителите си на СВОЯТА сватба, това бе техният първи съвместен проект, който те замислиха в продължение на година, спестиха и осъществиха със свои средства, със свой стил, със своята музика и със своите приятели. Тази сватба бе едно Тържество на Младия Дух, в който всички млади и не много млади се сляхме в един вихър на танца, на радостта и на любовта към живота.

Няма да кърши пръсти и да се моли я времето да е хубаво, я гостите да са доволни, я децата да са весели. Тя знае, че когато ангелите пътуват, слънцето ги следва, че и дъжд да вали, всички ще танцуваме под дъжда, че вълшебното място, където ще се състои магичния ритуал е целувка между гората и морето и че хармонията отвътре създава и хармония отвън. А нейните деца са Хармония на  Любовта и Споделените ценности. Така че, Сънят в Лятната нощ ще бъде безоблачен. И той наистина БЕ.

Е, какво тогава може да направи? Не е много, но е вдъхновяващо.

Първо. Самата тя да бъде в хармония с мечтите си за приказна рокля, за елегантно изглеждащ Баща на Булката до себе си, да бъде благодарна на гостоприемните си сватове и на веселите си, усмихнати роднини и приятели.

Второ. Да каже Да на всяка артистична хрумка на детето си като например - "Мамо, символът на сватбата ни е Водното конче! Можеш ли да ни направиш поне петдесет водни кончета от медна тел." Или пък - "ще ни направиш ли кутия за пари?". "Готово, Еличе, искаш ли да е като къщичка за птици". Или пък, "Виж мамо в Пинтерест какви красиви чаши има, ще ни ги направиш ли същите? Но без капка силикон, моля."

Трето. Да допринесе за декора на Съня в Лятната Нощ с вдъхновението си около Шекспировите герои. Да нарисува пъстри маски, да издялка табели, да потърси спешно магарешки уши, самата тя да стане магаре за модел.

С три думи: Да бъде Енергия, Радост и Подкрепа! Заедно с най-важния човек до себе си - Любовта на Нейния Живот - Бащата на Булката!

Сводки от Курника или как една колиба за птици може да се превърне в най-вдъхновяващия театър в Лондон

Китайката Джи Лу и българката Тони. Едната - социален работник, другата - учител. И двете - работили по не едно предизвикателство за трансформация на обществото. В Китай хората за започват да говорят свободно за сексуално образование чрез Форум театър, поведени от Джи Лу. В България децата от трудни семейства се включват във вдъхновяващи проекти с Тони и нейните доброволци. И двете познават и създават магията на театъра.

Но сега са смаяни. В Chickenshed Theatre, London. https://www.chickenshed.org.uk/ Седнали са на пода в тъмна театрална зала, а до тях пълзят английски бебета,полегнали са усмихнати майки, танцуват и пеят великолепно облечени актьори, разместват се декори, сменят се прожектори. Всичко е толкова различно. Но най-различни от всички са хората. Някои от тях са със синдром на Даун, други са в инвалидни колички, с аутизъм, други са като тях самите, други са бебета, други са майки и татковци. Сцена няма, защото те са сцената. А пиесата е Любовта.

Любовта, в която признаваш правото на всеки да бъде такъв, какъвто е, но това не ти пречи да намериш път към него. В която актьорите с Даун имат главни роли в балета, песните и фокусите, момчето с аутизъм е коленичил до едно момиченце и си играе с нея с голям, плюшен крокодил, едно голямо момче е полу-неподвижно на стола си, но с лявата си ръка поддържа ритъма на бас барабана, Снежанка е една тъмнокожа красавица с впечатляващи размери, а Принцът - ами това може да е всеки, ти например.

И за всички, които са си помислили, че това е просто един от многото проекти за приобщаващо образование, стоп. Това е четиридесет годишен проект, стартиран от две ентусиастки в колиба за птици с децата от местното паство, подкрепен от принцеса Даяна и от общността и държавата, превърнал се в един от най-добрите театри в северен Лондон и в университет за  бакалавърски програми по театър, танц и социални политики. Тони и Джи Лу са там по покана на Дейв Кери, артистичен директор и главен композитор на театъра. Той и съпругата му Фиона работят в тази вдъхновяваща общност вече двадесет и пет години. Престоят на Тони и Джи Лу е финансиран от германската фондация Robert Bosch като отличие за двегодишния им съвместен проект в Гуанджоу за въвеждане на методите на Форум театъра в социалната дейност.

Дейв, разбира се, е невероятно зает човек. В момента пише музиката за два мюзикъла, репетира премиерата на "Престъплението на века" - драматична младежка продукция, мюзикъл за проблема с наръгванията с нож в бедните северни квартали, провежда корпоративно обучение за интеграция на младежи с увреждания в бизнес средата с бизнесмени от голяма строителна компания, води лекции ... Тони и Джи Лу са непосредствено до него в продължение на пет работни дни, опитвайки се да попият всеки един детайл от сложното театрално ежедневие. В главите и на двете стои един основен въпрос? Възможно ли е това у нас?

В Китай хората с увреждания са скрити от обществото. Всички знаят, че са някъде, където се "грижат" за тях, но как никой не пита. В България хората с увреждания са в модерни дневни центрове, с тях работят специалисти, животът им става все по-разнообразен и смислен.

Но кой има смелостта да създаде спектакъл, в който всички са заедно. Хора с увреждания с нас, родените здрави. Децата от малцинствата и отпадналите от стационарното образование с тези, които успяват да се интегрират успешно в матрицата на образователната система. Хората с психични проблеми и тези, за които всичко е проблем.

Тони е поръчала на Вселената да и подскаже път. Дали ще тръгне тя по него или някой друг?

Важното е някой да тръгне. Лондон е готов за подкрепа!

у.

10 тайни на брака на една хипи майка, вдъхновена от прекрасните си дъщеря и зет

10. Бъдете интересни един за друг. Всеки един от вас е една динамична вселена, която се разширява и стеснява, но постоянно се променя и обновява. Изследвате вселените си.

9. Позволявайте си да бъдете скучни един за друг. Няма нищо по-хубаво от това да помълчиш спокойно с мъжа си.

8. Дръжте куфарите винаги полу-заредени. Не е важна дестинацията, важно е пътуването. Изследвайте голямото в малкото.

7. За роднините или добро, или нищо. Те са такива, каквито са. Свиквайте.

6. Не си мислете, че ще промените нещо един в друг. Хората се променят само, ако видят промяна. Покажете я чрез себе си. 

5. Нито един семеен спор не се е решил с мълчание. Не гасете лампата, докато лицата ви не светнат.

4. Баба ми казваше, важното е да сте под един юрган. Юрганът не е нужно да е юрган.

3. Правете. Деца. Приключения. Спомени. Маси. Манджи. Успехи. Грешки. Пари. Красоти. Дивотии. Важното е да бръмчките заедно.

2. Важно е да знаете две и двеста. Най-сладките спомени са от две. Най-се губят при двеста. Живейте във всяка минута помежду им.

1. И помнете. Всичко е Любов. Направеното с любов, създава любов. Вие сте направени с любов Сега е ваш ред да правите.

Третият лагер на децата. Първият лагер на Шивачите!

Това бе третият лагер в Дряново. С едни и същи деца, на едно и също място.

Повечето деца ще кажат, хм не е интересно, аз там съм ходил, не може ли някъде другаде.

За децата от ЦНСТ "Изгрев" мечтата "Дряново" започва веднага след лагера "Дряново". Дряново е нещо като най-мечтана дестинация, като приключенията на Беър Грилс, като най-любимата ваканция. Защо ли? По три причини.

Първо, защото не са ходили другаде. Мечтаят да отидем в София, мечтаят да видим пясъчните фигури в Бургас, мечтаят да отидем заедно на море, но мечтите се сбъдват с пари. А социалните на тези деца са малко повече от 30 лева на месец.

Второ, защото спомените, които това място създава, са спомени за цял живот. Първият лагерен огън, първата река, първата вечеря в ресторант, първата дискотека, първата геройска тетрадка.

Но трето, и най-важно, защото този Трети лагер всъщност е Първият, спечелен с труд! С труда на Храбрите шивачи и техните възпитатели от "Изгрев", които преди три месеца ей, така на шега решиха да се кръстят "Социална инициатива", да нарежат едни стари дънки и да поушият едни пъстри Торби за добрини.

Е и какво стана! Хората ги подкрепиха с пълно сърце! Купиха им много торби! Похвалиха ги. Споделиха за техния труд и ентусиазъм с приятели. И те ги подкрепиха.

И стана така, че Шивачите за първи път в живота си отидоха на лагер със спечелени от тях самите пари. Да помислим колко деца на възраст 12 - 15 години са го правили? И как се отразява този екипен успех на самочувствието на един тийнейджър, душата на когото е разбъркана не само от хаоса на промените, но и от толкова много други неща.

Когато започнах тази история преди три месеца, разказах за Васко. Той бе първият, който уши торба късно през нощта с помощта на Веси. Е, Васко дойде на този лагер за първи път в живота си. И знаете ли какво ми каза: "Много се радвам, че започнахме да правим това! Никога не ми се е случвало нещо толкова хубаво и забавно!"

https://www.facebook.com/cnst.izgrev