четвъртък, 26 януари 2017 г.

Първата от две екзотични любовни истории с неочакван край

И двете са с приятелки. От онези, дето "краставите магарета през девет планини се надушват". Едната е германка, другата полякиня. Германката - слабичка и крехка, полякинята - едра и снажна. Имената им не казвам. Все пак, това е един достоверен колоритен момент от живота им. Да ги наречем Мила и Марта.

И така - Мила, германката, има дълга и напоителна любовна история с перфектния французин - галантен и елегантен мъж, със страст към романтиката и приключенията. Нещата вървят към олтара и младежът предлага на моята приятелка да я запознае с родителите си. Те, обаче, не живеят в уюта на Прованса, както всички предполагаме, а някъде на другия край на света ..На супердалечния и екзотичен остров МадаГАскар - поставете ударението на ГА, моля. Ще разберете защо накрая ...

Родителите са всепризнати лекари на острова. Заможни, почитани - перфектното гнездо на семейна хармония на другия край на света. Изпива се много вино, изяждат се много местни странности, гарнирани с френски вкус, и годежът е обявен. Щастливата двойка получава като подарък "Предсватбено пътешествие в джунглата с опитен водач".

Тук е мястото да спомена, че моята германска приятелка е видяла повече от половината свят. И то сама, с раница или най-много с приятелка. Катерила е какво ли не, спала е къде ли не, с две думи - има какво да си кажем ... Но, ... е алергична към комари.

А мадаГАскарките комари не питат кой зет, кой сват, кой на булката брат. Явно, предпочитат германската кръв пред френската, защото още на първата нощувка, милата Мила се оказва с 48 огромни пъпки само на едната ръка, а колко по тялото и тук там, където слънце не огрява, не питай. Годеникът е недокоснат от летящата напаст. Мила се побърква от сърбеж, но "Искаш ли да те почеша?" не се чува. И, о Боже, пъпките се надуват и образуват големи мехури, които вече не само сърбят, но и болят. И така - първата следгодежна нощ, моята смела приятелка, взема първото си смело решение. Вади швейцарското армейско ножче, полива го с годежния Джони и ... започва да пука мехурите и да ги залива един по един. ГАдост! Германски стоицизъм, ще кажете. Аз бих добавила - и френски непукизъм. Момчето е потънало в обятията на Морфей, Мила стиска зъби, полива голо месо с уиски и ... чака слънцето.

На другата сутрин слънце има и то, какво слънце. Мила е вече с 39 градуса температура. И така, вместо в луксозна къща на дърво, двойката е настанена в първата от местните ГАдни селски болници. Вливат и това онова, хранят я с това онова, разгеле, стъпва на краката си след няколко дни. Момчето не е APPY, "Сега ли пък намери да се разболееш? Да беше почакала да се приберем у дома. Нашите ще те излекуват много по-качествено!".

Добре, де , оздравях, да продължаваме, опитва се да се усмихне миличката Мила. Този ден трябва да прекосят една река. До реката има табела - не сваляй обувките. Да, но Саламандърът на моята приятелка е от най-високо качество, провървял е половината свят и го чака другата половина. Не може току така да го накисне. Сваля Мила обувките и презапва рекичката. Тази нощ всичко е наред.

За да открие, че на другия ден, ... от бедрото и дупчица си пробива и изскача червейче. После друга дупчица. От нея самата. Имало едни червейчета в тази рекичка които се забивали в нежни германски стъпалца и после почвали да се разхождат из тялото, да си снасят яйчица и да си дълбаят дупчици да видят небето. И в сърцето влизали даже ...

Сега вече историята завършва с хеликоптер, спешна хоспитализация при френските мама и тати, много тежки медикаменти и"Сбогом МадаГАскар!". Оревоар, мон ами!".

Някой казват, че трябва да изядеш една торба сол с някого, за да се омъжиш за него. Гарнирана с уиски и животинки, бих добавила.

Сега разбрахте ли, защо ударението е на ГА?

понеделник, 23 януари 2017 г.

Котешки истории

Котешко ми е.

Наблюдател съм на ... може би последния епизод в живота на най-топлото, меко и гальовно същество, с което Господ ни е срещал - нашето черно кокиченце, петият елемент на нашето семейство - мъдрият, добър и достоен Фисьо. Виждам какви са законите на старостта - усамотение, нежелание за нов приток на сили и поглъщане на храна, понасяне на болка, потъване в собствен свят - явни стъпки към житейски финал.

Страдаме. И се възхищаваме. И мълчим. Няма нужда от думи и затова не продължавам за това ...

Темата ми е за едни други котета. Казват, че Котката те осиновява, а не ти нея. Ако някой някога ми бе казал, че варненски котета ще осиновят германско семейство, бих сметнала, че това е начало на детска приказка. Е, на истинска приказка е. И в началото и стои Добрата Фея - Котешкия Ангел - Мис Ели.

Преставете си - слънчев септемврийски ден. Един си трака на компютъра, друг си пише на дъската, трети говори по телефона. За Виста това е един работен ден. В един момент през отворения прозорец влиза бременна котка, сгушва се под масичката в офиса и ... започва да ражда.

Едва успяхме да подпъхнем един кашон. За по малко от час се родиха шест мокри, слепи мишчици. На шестото не му бе писано да живее, но двете големи рижави братчета веднага най-стратегическото място за бозаене, другите три мишлета и те успяха да докопат млекце и така ... след един час във Виста се "записаха" пет мокри мишлета и една изморена мама. Един клиент влезе в офиса и ние му казахме "Внимавайте, в краката ви има новородени котета."




Ами сега! Поне три месеца трябваше да ги пазим. Къде? Всички живеем в малки апартаменти, всеки има я котка я куче, някои имат по няколко и от двете. И се сетихме за шест прекрасни момичета от четири страни - нашите сърцати доброволки Лина, Лиа, Мод, Мая, Селия и Каролина.
"Хей, момичета, обичате ли котета? "Оооо, много обичаме! Ама да не сте алергични към котета? Хммм не, не сме алергични. Ама малки слепи котета обичате ли? Амии, даа, защо не, обичаме! Е, добре, след малко ще ви донеса шест!"



И така, отново час по-късно кашонът бе доставен на доброволките. Когато човек е дошъл да помага със силата на сърцето си, дали ще помага на котета или на деца в нужда е все едно. Шестте котешки Ангели се захванаха с малкия зоопарк.

В началото кашонът им беше като телевизор, сядаха и го гледаха хипнотизирани с часове, а после, когато от телевизора започнаха да изскачат малките топчици и да спят върху тях заедно с мамата, когато въздухът се насити с аромат и разни други неща, пренесохме тримесечните юначета и мамата в офиса на фондацията. Там готвехме с децата от дома, катереха се по вратовете и главите ни, по масата задължително и дойде време да мислим как да ги раздадем.

Разбира се, навън бе зима. Не толкова люта като сегашната, но зима. И двете малки братчета развиха тежко неврологично заболяване - силен тремор. Особено едното- Чорапчето - се клатеше като въртележка. И какво стана - появи се приятелка, която ни даде координатите на фондация "Animal Hope" Добрите хора в нея намериха немско семейство, което искаше нашите котета. Купиха билет на рижавите братчета и майка им за Германия. Друга добра жена осинови шареното сестриче. И двете - болничките са в дома на Котешкия Ангел - мис Ели. Вече са големи, шишави котки. Пак се клатят, но това не им пречи да лапат и всичко останало.


Всички участници в тази история са спасени. И ние също - спасихме Вярата си в Хората. И в Котките.

Само на децата от дома за сираци не можахме лесно да обясним, че котета са осиновени, а ...



събота, 21 януари 2017 г.

Трагикомична история за Пет Грамадни културни гафа за по-малко от 50 минути

Връщам лентата три години назад. И споделям горчив опит, който трябва да влезе в учебниците по етикет като "Не правете като тази бяла жена!"

Индонезия. Семаранг, милионен град в многомилионна държава от етични и толерантни мюсолмани. Мис Тони, обаче, е настанена в къщата на семейство католици, които държат коледната елха през юли, водят я в църква в неделя и пеят Аллах е велик в католически вариант и ... се стараят да направят всичко, което гостоприемството повелява, за да може тази рошава бяла жена да се почувства спокойна.

Закуска. Рошавата бяла жена цяла нощ се е борила с комарите, стоновете на имама от близката джамия в четири сутринта и гекото, гущер, който ей така на, си живее в стаята под леглото, но даже и си казва името ге-ко, ге-ко през няколко минути, за да не вземе случайно някой да заспи. Тя слиза в кухнята, за да се престраши да си измие зъбите с вода от бетонното корито в банята, студена вода, разбира се, защото бойлер никога не е имало. Усмихнатата домакиня я поздравява ведро с "Сабат манди!",което е индонезийския вариант на "Добро утро!" в буквален превод на "Честита баня!". Мис Тони, която е понаучила някоя думичка, разбира манди и казва "аааа, манди, но манди!" притрепервайки. Любезната, мила, сърдечна жена е силно смутена. На нейния език това значи "А,ааа добро, не е добро утрото!"

Рошавата неумита бяла жена започва да си мие зъбите с канче в мивката - оооо, ужас, да покажеш пред хората как си миеш зъбите, това е върховен срам, това е нечисто действие и съвпада с други хигиенни навици без нужда от пояснение. Цялото събудено семейство гледа недоумяващо сънената тролка.

Любезната домакиня пристъпва крачка напред и пита "Наси?", в превод "ориз за закуска?". Оооо, боже, пак ли ориз, изписва се на лицето на мис Тони, която от пет дни друго освен ориз не е яла и стомахът и е с плътността на бетоновоз. Разбира се, гримасата говори повече от хиляда думи и жената разбира, че оризът е отхвърлен категорично. "Нуудълс?!" пита тя с надежда и мис Тони се ухилва възторжено с бели зъби, клати глава в двете посоки и казва "Йес, нуудълс, йес!". Добре де, казваш йес, а главата ти показва ноу. Йес е кимане. Милата женичка вече не знае на какво да вярва, на очите си или на английския си. Предпочита първото. Какво ще я правим? С мъжа и се оттеглят притеснено на съвещание и решават, ще направим палачинки.




Палачинки се правели само на Коледа. Сега е август. Децата са в неистов възторг. Празник. Недоволната бяла жена е вдъхновила майка им да закъснее за работа и да прави палачинки. Ура! Осъзнала, че отново е сгафила сериозно, бялата жена се е оттеглила засрамено в стаята при гекото и се чуди в коя земя да потъне. Е, няма как. Слиза за закуска. На масата има куп прекрасни и ухайни палачинки, децата са седнали на ръцете си от нетърпение да започнат, но всички чакат гостенката, измита, сресана, с чисти зъби и с неловка усмивка.

Сяда културният хипопотам на масата, подканват я да си вземе палачинка и ... о, боже, тя посяга към купа и взема палачинка .... с лявата ръка. 

В света на тези хора лявата ръка е ... мръсната. Не обяснявам за какво се ползва. Край с палачинките. Плачи народе! Плачете и вие, деца! С палачинките е свършено. Те са омърсени. Никой не се докосва до тях. Останалото е ... мълчание и огромно чувство за вина и неуместност от бялата жена. Благодаря, нахраних се!

И така, потънала в озадачение и усещане за минно поле от гафове, бялата жена сяда на балкона си, който гледа към улицата. Опира босите си ходила до перваза, седнала на земята. В долната му част, разбира се. Ходилата. Единствената непокрита част от тялото и от кръста надолу. След не повече от няколко минути сърдита съседка започва да тропа на вратата. Защо съм ги обиждала- Да покажеш подметка или стъпало в Азия било равностойно на това да си свалиш гащите. Притеснената домакиня се качва и ме моли да прибера белите си копита.

И така, не минаха и петдесет минути и европейският динозавър извърши пет непростими културни обиди. Които осъзна на семинара за интеркултурна компетентност два часа по-късно.

Съвет - не правете като тази жена! Питайте, четете много преди да стъпите на чужда земя. Никой не знае, че вашият свят е различен!