Не може да се види или защото го е нямало, или защото са го взели. Но и защото си е тръгнало.
Като бронзовия глиган, който си тръгнал от върха и се търкулнал в нивичката на бай Ангел Чобана.
Глиган, глиган, ама бая едричък шопар. 177 килорама бронз с очи, инкрустирани с полускъпоценни камъни. Е, бай Ангел Чобана му разбил муцуната да види дали вътре не е пълно със злато, ама уж празно било.
Тази история не е скорошна, а е от далечната 1903 когато този край от Източните Родопи бил още под турско робство. Ненаситни иманяри ровичкали далеч от бейския взор могилата Малатепе, за която се носели нишани, че крие имане. Бай Ангел кротко си орял нивичката наблизо, докато хоп, ралото му попаднало на метал. Поразровил човечецът и що да види - метален шопар се цъкли насреща му с полускъпоценното си око. След няколко десетилетия хората щели да му кажат, че всъщност шопарът не си е седял ей тъй кротичко в нивицата, ами се бил изтърколил там след едно земетресение от върха на могилата. А какво правил горе ли? Ами бил част от антична бойна сцена на тракийско светилище - конник с копие и куче да пронизва глиган. Познат мотив, нали. Само дето конят, конникът и кучето я се търкулнали някъде, я се крият из избите ня някои иманяри, я ги е имало, я ги е нямало. Но глиганът останал.
Почудил се човечецът, какво да го прави това желязно прасе. Извикал верни хора през нощта, изкопали го, натоварили го на каруцата и хоп в градината на бай Ангел пак да го заровят. Да, ама като ги човърка, аджеба, да се позлатят от това имане, пък не може. Извикал тайно бай Ангел един историк от Пловдив, отсекъл единия крак на свинята ,завил му я в едно кожухче и айде, по живо по здраво, ходи в Пловдив в музея да питаш ценно ли е барем, кво дири това прасе в мойта нива. Получил телеграма. Пачата е блажна, стягай прасето.
Блажна, блажна, ама и алчна. Пуста хорска завист. Издали го бай Ангел на бея, взели му свинята да я носят в Цариград. Добре че поне не му взели и главата с нея. Казват, че му дали 15 наполеона компенсация, ако е така, добре е.
Да, но кракът на прасето останал в Пловдив. И започнал пазарлъка - ние ще ви дадем крака на свинята, вие ни дайте нещо в замяна. Не успях да разбера какво точно са получили нашите, дали гипсова отливка на свинята, дали копие някакво древно.
Но Бронзовият Глиган от Малтепе и сега може да се види в музея в Истанбул. А могилата е отворила недрата си за тайните на траките отново. Този път - на Богоявление. В освободена България. След съня на някой си Карамфил.
Но това е друга история.
