понеделник, 13 ноември 2017 г.

Едно нещо, ако не може да стане без китайци ..

.... става с много китайци.

Как майката на Джилу ще ме води на традиционен китайски доктор за кръвното?

1. Лелята на Джилу си купува апартамент в хотелски комплекс до фермата на баща и и всеки месец може да ползва безплатно за една нощ хотелска стая.
2. Джилу наема кола за транспорт от Гуанджоу до Хиджоу. Взема и съквартирантка за споделеност.
3. Таткото на Джилу наема тази стая и наема и още една за придружител.
4. Идват братът, снахата и бебето, за да оставят майката, която утре ще ме води на доктор. Да, но оставят и бебето, защото снахата работи.
6. Лелите готвят огромен обяд за родата. Идват всички роднини.
7. Отиваме в хотела и идва още една леля в хотелската стая и тя да гледа бебето през нощта.
8. Завеждат ме с мотор на вечеря при лелите.
9. Утре ще идва един чичо с колата да ни вземе и да ни води на доктор. Учителката на Джилу по английски от гимназията ще идва да превежда.
10. Колко още други неща са се случили, никога не ще проумея.

П. С Нищо ми няма на кръвното. Просто Джилу се притеснила, че като била в България съм и казала, че понякога е високо.

И после, на кой Бог да благодаря! Гледам кръглата Луна от балкона на хотелската стая и се усмихвам щастливо!

Three is a number you know ...

Ако има нещо по-задоволително от добре приготвено еспресо в тежка за събуждане сутрин, то е да разказваш за самолетни премеждия, след като вече си кацнал.
И аз така.

Вместо вече да съм кацнала в София, в момента съм локализирана в хотел някъде в прашната и побъркана от жега Доха и в полунощ довечера ще летя за ... Виена.
Как така?
Ами докато летеше с бясна скорост по пистата снощи, секунди преди да отлепи, огромният А380 наби рязко спирачки и едва не ти разби носовете. Стюардесите скочиха и дори и на най-потъналия в нощен Дзен китаец, му стана ясно, че нещо се е случило.
С гузна скорост самолетът си се прибра в началото на пистата и пилотът обясни, че имало проблем с двигателя. Бързо щели да го оправят и да излетим отново.
Как се оправя бързо самолетен двигател? И оправеният бързо двигател движи ли самолет? Тези нелеки мисли занимаваха тревожния ми мозък 5 часа, докато, залепени за седалките в претъпкания самолет, чакахме да излетим.
И тук започва колоритната част. До мен седеше тъмно оцветен в кафяво и обкичен със злато господин от Либерия, който никак даже не допринасяше за емоционалното ми равновесие, а напротив - сриваше го тотално. Залепнал в тясната седалка, огромният като в "Изкушението Шоушенк" негър трепереше и ме питаше "You scared? I scared. I very scared!" И с напевен южняшки акцент ми обясняваше, че досега два пъти щял да се разбие - един път в Хонг Конг и един път в Конго и това му било третия, а "Three is a number, you know!" Имал си гробница до къщата си в Либерия, там щели да го сложат.
И най-вдъхновяващото! Когато самолетът тръгна да излита за 2 път, много трудно набра височина и вярвайте ми, шумът на ремонтирания двигател бе като на Москвича на баща ми в ранна зимна сутрин. А съседът ми непрекъснато повтаряше мантрата "Don like this noise. This noise of old car not wanting yo start. Bad noise. No go!".
Аз му казах, че ако млъкне, ще му оплета разтягашо се герданче за късмет, оплетох му го, той се трогна и 2 часа стоя прав, за да мога да поспя на 2 седалки.
И така полет от 12 часа страх и изпуснат полет за София.
Вече съм добре дошла в Либерия! И в Доха засега! Ям пресни домати и кисело мляко като Прозак и се каня довечера да летя за Виена.

Пък, каквото двигателят покаже.

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

На Север в Търсене на Чудеса

Ако трябваше да направя филм за Машината на Времето, щях да го снимам в Букурещ.

С онези дупки - червеи, с които можеш да прескачаш от една епоха в друга, от един слой в друг, от едно време в друго.

От накитената гиздавост на буржоазията, в скованата тромавост на сталинизма.

От немарата на демокрацията, в грандиозната монументалност на комунизма.

От теслата на чаушесковата пролетарска архитектура в изяществото на Малкия Париж.

От красивото в зловещо грозното. От бетона в танца. От стандартното в нереалното.


Букурещ е град, в който червеите на времето дълбаят своите дупки и в тях се наместват хората. Закипява живот, лее се веселие, ражда се уют. Случват се хиляди неща едновременно, развиват се идеи, има движение.

Грамадите пък си стоят и дебнат. Остри бетонни ъгли се зверят на пищни и изящни дантели от камък, прозорчета като бункери надничат към палати, обвити с бръшлян. Тук там лъскави стоманенобетонни модерни обелиски пронизват небето, но кубетата на магично-красивите църкви сякаш ги гледат мъдро и ги питат закъде са се забързали толкова.

Бяхме нарекли двудневната си спонтанна екскурзия "Търсене на Чудеса".
Който търси, намира.

Намерихме огромен аристократичен апартамент в Арменската махала с роял в хола, и петминутен коридор докато се стигне до кухнята. Излязохме от зданието и онемяхме - оказа се, че точно в този квартал, на съседната улица била квартирата на Левски.

Тръгнахме към Стария град и намерихме уникално фотостудио от началото на миналия век. Потънахме в очарованието на старите снимки, объркахме посоката, попаднахме на задънена уличка и хоп - открихме огромна и величествена фасада на някогашната стокова борса, приютила антиквари и художници, хиляди бижута и картини.

Кривнахме в друга уличка и попаднахме на явно най-славната бирария в цяла Румъния. Надникнахме зад запотените стъкла и всичките ни сетива ни повлякоха към уюта на ниските тавани и малките масички, сочната полента и жарките меса и многото, много червено вино.

А само на следващия ъгъл пък бе една от най-красивите, уютни и спотаени във вълшебно могъшество църкви, която съм виждала в живота си. Заключена до преди минута, вратата се отвори пред нас и ни подкани в лоното на една друга, по-усмихната и по-топла вяра.

На сутринта пък отместих поглед от гигантската грамада от 1000 и повече стаи и площ колкото десетки футболни игрища, за да се насладя на цветовете на есента, и я виж - четирилистна детелинка.

Най-голямата магия бе в малките улички на Еврейския квартал. Осиротели, изящни къщи се разпадаха под неуморната мощ на времето, но дори в старостта величието на сводовете, на каменните резби и великолепните прозорци сякаш звучеше като орган в симфонията от звуци на ежедневието. И ето - появи се и великолепният финал - Синагогата, обляна от слънчеви лъчи.

Букурещ е като история с неочакван край. Никога не знаеш къде ще те отведе Червеевата дупка, в която си пъхнал носа си от любопитство. Едно обаче е сигурно - ще ти е безкрайно интересно!