Непалската жена

"Съпругът ти е твой преди брака. След брака вече не е твой". А на кого е? На майка си и баща си, на цялото си семейство и най-накрая на теб. Когато момичето влезе в дома на свекърва си, тя не сяда с тях да вечеря на масата. Първо им сервира, а после хапва. Момичето излиза от дома си и родителите и поемат разноските за цялата сватба, купуват необходимото за младото семейство, дават пари на съпруга, ако е завършил образование. След това вече нищо. Момичето излиза от дома и заживява в друг свят. Тя вече е Баузу - новата жена в къщата, която трябва да спазва железните закони на традицията. Ако съпругът и почине, става страшно. Тринадесет дни трябва да е облечена в бяло и да яде само бял ориз с гхи без сол. После една година никой не бива да я докосва, а тя не бива да влиза в храм. Обикновено обръсва главата си в знак на траур. После става старица.

Толкова ли е лошо всичко това? И да, и не. Това е един друг свят, в който жените рядко работят извън дома, а ако го правят никой не им отнема тежестта на домакинската работа. Момичетата от малки са научени, че мъжът не бива да докосва нищо в кухнята. Те се учат да шият и перат от малки, но учат и много други неща ...

В женския свят. Жените живеят в общност на жени. И всяка е майка на всеки. Сестричките гледат братчетата и сестричетата си от малки. Лелите и съседките помагат. По време на бремеността и половин година след нея всеки ден специална жена идва да разтрива родилката и бебето. Бебетата се къпят само веднъж на няколко седмици, но всеки ден се извеждат голички на слънце и се обтриват с масло от синап. Със специални движения, които се знаят от посветени жени. Всички знаят какво да пият жените за кърма. Всяка жена пази кръста си с пояс. Няма една жена в този свят, която да ходи с гол кръст. Момченцата са  Бабу, а момиченцата Нани. Това им е името. Кръщават ги чак на единадесетия ден. И са деца на общността.

Тази жена винаги е красива. Тя е с прекрасно оформени с конец гайтанени вежди, блестяща обица на носа, пъстра курта сурвал и много гривни по ръцете и краката. Косата и е гарваново черна и всяка неделя и я разтриват със специални масла в продължение на час. Много късно побелява. Знае изкуството на готвенето и магиите на подправките в съвършенство. Готви с много семена и треви. Пази пречистеното си масло, има семена и подправки за всяка болест. Става в пет, премита къщата, измазва пода с червена кал и  отива с меден съд до чешмата на селото да си налее вода. Косата и е винаги идеално сресана на плитки, а зъбите искрящо бели.Ръцете и нозете и са обрисувани със сложните и невероятно красиви защитни символи в плетениците на менди. Често там е скрито и името на съпруга.

Тази жена носи невероятно тежки кошове като самар на главата си. На строежите можеш да видиш да работят основно жени с кошове препълнени с тухли или камъни. И това не са някакви корави, яки жени, това са едни дребнички,, жилави красавици или старици. Стариците винаги ходят с един сърп в ръката и събират в коша трева за кравата. Огромни, препълнени кошове с трева или съчки.

В света на жените съществува огромно изобилие от бижута. И злато. За всички части на тялото, пъстри пискюли за вплитане в гарваново черни плитки, звънчета за глезените, точки за челата. Тиката - червената точка се слага в пътя на косата като знак за омъжена жена и в средата на челото за красота и защита.

В света, в който властват мъжете, жените са намерили своя начин за закрила. Той работи от дълбока древност досега. Разказах ви го.

Moonlight Children's Home in Lalitpur, Nepal - the Facts

Through the eyes of a careful observer, a passionalte children lover and a professional teacher

Background

I met Bimal Osti at a seminar, organised by European Forum of Youth in Poland after a really rewarding job shadowing opportunity in Dejavato Indonesia I had had with them just a few weeks earlier. I had already experienced my first glimpse on Asia and its wisdom of community life.  In our Indonesian project we had lived in a small village, helped restore a Unesco Heritage Hindu Temple and worked in the local school. I was enchanted!

It was at this pivotal event in my life that I also met Saravana, Hannah, Prithvi who later made my stay in India so unforgettable. I was touched to be called Mother by them, to be warmly invited, to be cared for. I found this Motherly experience something really deep to comprehend as in Europe although I am a teacher and mentor to many I am mother only to my own daughters. Much had I to discover ...

In closely knit communities like the ones that I find in Asia, each woman is a mother to many and each child can be sheltered under the care of many mothers. This was the stepping stone to peep into the life of this Children's Home. But this will come later. Now about Bimal.

Having raised two girls with the support of my loving husband, I know what  the demands of taking care of girls are. Clothes, toiletries and shoes are never enough, to say the least, Thus, I found it compeletely incompehensible how one family can cater for 21 small girls. What if some gets ill? What if food and clothes are not enough? What if they get into the tantrums of difficult puberty? What if they don't get on with each other? What if, what if ...

So, I started following Bimal. Out of curiosity and out of admiration. I carefully browsed through the highly informative website of the organisation. I adored the colourful pictures of the girls, I lived though their eyes the joy of their special moments. And also helped. When the terrible earthquake happened, our amazing young volunteers - People to people International The Dolphins hosted a big charity lunch and transfered 400 euro to the Nepali Chapter of PTPI, part of which supported Moonligh with toiletries, blankets, school materials and food. Luckily, all the girls were unharmed, the house was stable and the worst was over.

And then Bobby and I decided that since visiting Nepal is on top of our bucket list, it would be a wonderful opportunity to combine it with volunteering for the girls, supporting them financially and teaching English for 20 days during my holidays. Nothing could work better than this. All exceeded my expectations.

To begin with the support. I hoped I would be able to raise at least 200 euro by handmaking colourful bags from all clothes and selling them to friends trough my FB page Toni's Bags for Charity. Well, the final sum was 600 euro! A friend donated me plenty of material, so many other friends were interested in buying bags, a friend who has just come back from Nepal donated the money she had not spent there. I was so grateful for all this positive energy that was the fuel of my joy even before my arrival. With the donated money the charity bought supplies for the new school year.

So, in a nutshell, this is how we packed our bags with positive thoughts before we dived into the experience of Moonlight Children's Home.

The Real Experience

The 21 girls are brought up in excellent living conditions and in the loving ambience of a true family.
They all have really troubled background, some have lost one parent, others both, all have suffered severe neglection and malnutrition while living with relatives in remote areas with meagre sanitation or even completely abandoned in the street, but it is all .... Past!

And the children have the amazing quality to live for the Present. They thrive when surrounded with love and care. They grow up when educated in the principles of solidarity and sharing, affection to the younger and respect for the elder, They have Education as their own priorirty and all without exceptions excell at school. They take excellent care of their hygiene, help in the household, the organic farm and the poultry farm. They are curious to learn about the world, eager to be awarded the opportunity to travel and live life with self-respect and aspiration.

But above all - they are tremendously polite, kind and united with each other. In this home exists no rivalry, no grudge, no anger. And it is due to the two families who make it - Ms and Mr Juna and Ganesh Osti and Ms and Mr Kalpana and Bimal Osti. Supported by an active Protestant Christian commiunity and church.

If you look at the basics you can always find things that their European peers would grumble about - they have only one TV and are allowed to watch it twice weekly for a short time,they have no mobile gadgets, their school shoes are old and ruffled, their space is alwayes shared, new clothes are not a must but a celebration. But this coins a unique synchrony with true values that I have hardly observed anywhere else.

Are they properly fed and bred? Yes! The food is abundant, varied and none is refused a refill. The younger ones are even sublect to a special treatment as some effects of malnutrition need to be overcome with time. School? All go to a private school with all subjects in English end excellent study habits. They have four sets of uniforms which are changed and washed each day. The racks for clothes and shoes were of particular interest to me as each girl has her name written creatively and clothes and socks neatly arranged. English skills? Fluent.

How to help?

The best is financially. The charity has a separate bank accounton its website Moonlight Children's Home  and all expenses are managed transparently, diligently and honestly. The best is to sponsor a child or a number of children monthly. Compared to our European standard, the sum is affordable.

By volunteering. Bobby and I did it and it was worth every second of it.

We can devote time to spend with girls and teach them valuable skills for the world outside, we can fund their entertainment, you can collect resourses in your home country and send them. But make sure that this is what they really need1

Or you can support their further education and life!

Or boost their self esteem by making the world know how brilliant they are!

I thank you with my heart if you decide to do any of these. I can always be a contact or referee or you can contact my great Moonlight family directly at their facebook page

Непалски пътешествия Част 3 - Хинду Тайнства

Нашата ПопХипарова фамилия винаги е била нетрадиционна в празнуването на годишнините си, пък и те не са малко, но да отпразнуваш годишнината от сватбата си с тълпа, ликуваща около две кремации, бе доста откачено, трудно за осмисляне и наситено с мощна символика.

Разбира се, както повечето магии и тази започна по най-обикновения начин. За един ден трябваше да обиколим трите най-големи храма на Катманду - Храмът на маймуните, Великата ступа на Буда с най-голямата мандала в света и Пашупати - един от седемте най-свещени храма на хиндуизма. Амбициозно, нали? Особено като се има предвид, че изобщо не знаехме какво ни очаква - непалският трафик, за който изпях не една оди досега.


И като във всичките ни непалски истории, ако не беше пухкавата ни, гласовита спътничка Доли, която завързваше оживен разговор със шофьора във всяко претъпкано возило, нямаше да успеем да намерим дори първият.

Неописуемо е колко кълбета прах изгълтахме докато стигнем до Маймуните. И с първата крачка, която направихме по този свещен хълм, усетихме, че тук вече е друг свят. Зелено, красиво, цветно, Маймуните ти се зъбят на всяка крачка, и трябва да си нащрек за отделимите части от облеклото си, защото я са ти задигнали камерата, я очилата. На Боби му свиха банана. Ей, я тия на задните редове да не се подхилкват. Гошито си бе пакетирал едно бананче за зор заман в страничния джоб на раничката. Маймунякът му го извади от торбичката, най-преспокойно обели и похапна. Е, маймуни с банани ли ще залъгваш.

Етествено Мис Тони не пропусна да се нареди на опашката пред Големият Гадател на Храма на Маймуните. Особено дискретно е чувството, когато седнеш на кашона пред всевиждащото око на мъдреца, той вземе лупата, вторачи се в гънките на ръката ти, после започне да брои буквите от името ти една по една и да ги пресмята по дебели книги с таблици, мърморейки нещо, преброи ги няколко пъти на кокалчетата на ръката си, а през това време около теб се е скупчила голяма тълпа от зяпачи. В този миг гатателят те поглежда в дъното на зениците ти, облещва бялото на очите си и започва да нарежда дълги оди на непалски. Тълпата я охка, я пъшка, я се залива от смях - ооо, това е май твоя живот, а през това време преводачката ти на странен английски успява да ти преведе две три изречения. Мммм, да, разбрах, че се занимавам със социална дейност, че пътувам много, че ме чака дъъълъъъг живот и че с Гошито сме уникално добра комбинация. Стига ми. Шоуто обаче, бе за другите и те, естествено, разбраха много повече. 

И така, това бе само началото на деня - мис Тони вече бе прочетен вестник за непалския народ, но толкова много предстоеше пред Попхипаровите ентусиасти - чакаха ги още цели два храма - Голямата Ступа на Буда и свещения индуски храм.

Трудно ми е да говоря с ясни изречения за хиндуистките храмове. Остави че, боговете са 33 лакха, което ще рече милиони, или повече, но и всеки от тях трябва да бъде омилостивен чрез ... нахранване и разкрасяване. Това е буквално. Хранят ги с варени яйца и ориз, оставят им панички с лакомства - бисквитки, цветя, какво ли не. Поливат ги с мляко. Помазват ги с цветна пудра. Посипват ги с цветчета, окачват им гердани от цветя и плодове. Всичко това е органична материя. което ще рече, че хиндуистките храмове имат силен органичен аромат. И както всичко, в този многолюден свят, където единствената почистваща сила е Природата, така и индуските божества преспокойно носят следите на разрухата, наслагването на прахта, остатъците от разложението. Изглеждат страшни, първични и могъщи. Казват, че някои били добри, макар и да не си личи много.

В сравнение с Храма на маймуните, Голямата Ступа на Буда изглежда от друго поколение. Макар и разрушена от земетресението, силата и красотата на мястото омагьосват с влизането ни. Току що, окъпана от краткия, пороен дъжд, ступата ни привлича с тълпите поклоници, дошли от Тибет, Китай, Монголия и къде ли не, за да я обиколят тържествено по посока на часовниковата стрелка, мърморейки Ом Ма Не Пад Ме Хум и задвижвайки с длани 108те молитвени цилиндъра. Някои правят крачка и се просват по корем, после пак крачка, пак корем. Други само вървят с огромна усмивка на лицето си. Ние сме от последните, но ние и щракаме. Толкова е огромно разнообразието от цветове и лица тук, че душите ни тържествуват от щастие .Вижте сами.

Оставили зад гърба си едно от най-силно енергийните места в Непал, се отправихме ... към неизвестното.

Казват, че Храмът на Пашупати е един от седемте най-свещени места за хиндуизма. Посветен е на най-почитания от всички богове - Шива и свързан отново с неговата оплодителна сила, но по особено интересен начин. Шива се усамотил с любимата си Парвати във вековна гора и толкова много се наслаждавал на компанията и, че изчезнал за дълго време от света на боговете. Разтревожени, те тръгнали да го търсят по целия свят и го намерили в гората във вид на овен с лъскав рог. В момента, в който хванали  рога му, обаче, той се счупил на три парчета. Едно от парчетата полетяло в небето, другото се забило в земята, а третото останало в ръцете им. Те го заровили на този свещен хълм като знак на божеството. Символът на мъжествеността останал заровен с векове, но една крава го открила. По най-баналния кравешки начин. Просто се качвала на хълма и изливала млякото си там. Когато се опитали да открият защо, намерили заровен в земята огнен фалос.... 

Сега се казва, че този огнен фалос е толкова могъщ, че превръща всичко в злато. 

Разбира се, ние нямаше как да се докоснем до свещения атрибут на Шива, първо защото е защитен с Линга, второ защото е защитен с религиозна позиция и трето, защото е защитен с много висока цена на билетите. С Гошито решихме да направим намаление, той да остане с овена и неговия рог пред стените на храма, а аз да вляза, да щракам изобилно и после да разказвам. Но, явно лицето на моето момче е направило една от онези гримаси, тип мокро коте, че мустакатият полицай го съжали и му махна да влезе с нас гратис!

Знаел е човекът, че имаме годишнина от сватбата. Какво обаче ни чака там, ние не знаехме ...

Влязохме в храма по залез слънце. Тогава светлината е наистина специална и оранжевото става по-искрящо, ръждиво-кафявото сияе с мека топлина а аромата на жасмина, на тамяна и сладникавия привкус на франджипаните създават довеждат сетивата до чувствен екстаз. Казаха ни, че сега щяло да има специална церемония.

Първото, което видяхме бяха няколкото клади, на които изгаряха щастливците, успели да издъхнат тук. До храма има старчески дом и индусите смятат, че е истинска привилегия да  завършиш тленния си път в огъня на Пасапутри. Тогава душата ти се освобождавала от допълнителни прераждания и отивала директно в Рая. къде се намираше душата на клетия човечец, чието дребно тяло бе обвито в бял саван, застлано с оранжеви копринени шалове и украсено с цветя, не знаем. Видяхме само как го разголиха, за да го измият лицето му в свещената река, поставиха свещ в устата му и започнаха да опяват. Той бе на отсрещния бряг на реката докато ние, заедно с хилядите насъбрали се хора, облечени в тържествени дрехи седяхме и очаквахме жреците да подготвят нещо важно.

Когато съпругът индус почине, овдовялата жена обръсва главата си, облича се в бял саван и в продължение на тринадесет дни не може да яде нищо друго освен сварен ориз без сол и да пие вода. Още повече, никой не бива да я докосва. След това в продължение на една година не и е позволено да влиза в храм и да има посетители. Синът пък, също обръсва главата, но и веждите си и потъва в бяло. За него, обаче, няма такива забрани. Странен начин за утеха...

На нас, абсолютно непосветените в страстите на тези хора, ни се струваше напълно непонятно, защо тълпата всъщност е много възторжена. Мислихме си, че празнуват кремацията, защото всички бяха седнали като на телевизор и наблюдаваха мълчаливо какво се случва на отсрещния бряг. После се оказа, че двете събития нямат нищо общо помежду си. Това, на което сме станали свидетели, било вечерният поздрав към Слънцето и Бог Шива, който се извършва ежедневно в храма и заради който от цяла Индия се стичат поклоници.

Ние бяхме сред най-привилигированите. Оказа се, че сме седнали точно до металните свещници, в които тримата жреци разпалиха огньовете си. След това зазвучаха жизнерадостни мантри и със съвършени движения на ръцете тримата високи, снажни мъже завъртяха вихъра на огнения танц. Това не може да се разкаже. Мога да кажа само, че това не просто бе танц на огъня, това бе пир на ароматите, на упойващите миризми на кандилата им и най-вече на напълно спонтанния, първичен танц на групата момичета, които изпаднаха в екстаз и затанцуваха пред нас.

Нищо не може да се опише. Благодарни сме, че го изживяхме. На 26-тата годишнина от сватбата ни на 27 май. Това бе дар!

В Непалски салон за красота

Единственото, което е в бутилка или опаковка е лакът за нокти. Всичко останало е тайнство за разума и пир за сетивата.

Влизаш нищо неподозиращ зад врата на обикновена барачка. Около десетина минути преговаряш за цена, знаейки вътрешно, че на всичко си готов, но трябва да спазиш ритуала на пазарлъка. После разбираш, че това, което си поръчал изобщо не е било нужно да го го казваш, защото нищо не е същото. Аз исках масаж на лице и врат и маска на лице. Събуваш се. И минаваш от другата страна на завеската.

Там има огнище. На него ври котле, а до него има една обла каменна плоча, на която жените изсипват масла и топлят ръцете си. Поканват те да легнеш на една рогозка върху глинен под. И те почват.

Две момичета с преплетени конци ти оформят веждите за части от секундата. Лекото пощипване е бързо облекчено с няколко нежни погалвания и няколко измърморени мантри. Затваряш очи и ... потъваш. Лицето ти е с ранг на индуски бог. Първо го топлят, увещават да се отдаде, галят и подбуждат. После го мажат с масла от ароматни треви, потупват по точките, масажират нежно. Оставят го да си почине и започват да го хранят. Всяка храна има собствен глас, мекота и аромат. Първите са сладникави. После са пикантни. Накрая са стипчиви. Оставят го да си почине, мърморейки нещо и размахвайки пръчици над затворените очи и обострен нос. Дишаш. И лицето ти вече си е тръгнало нанякъде. Носиш се в облаци от цветя и се ратваряш в цветове. По едно време леко се пробуждаш от топлите длани на момичето, за да разбереш, че сега ще трябва да запечатат образа ти с други листа, покрити с тънък слой от нещо като лепкава паста. Пак те оставят да потънеш. Мърморят си.

После почват косата ти. Тук вече разбираш, че четирдесет години никога не си и обръщал такова внимание. Стоплят я и започват да я потупват и подръпват, втривайки масла. Всеки кичур е с особена важност, подръпват го в четирите посоки на света, усукват го и го навиват, после го развиват, втриват в корените му масло и започват с палци да натискат основата му. Около час и половина ти тренират косата да се движи, да се събуди, да потанцува. После я оставят да си почине и започват ръцете и врата. Нежно, с потупвания, почуквания и втриване на топли и дори горещи масла.

И когато вече съвсем нямаш понятие кога, къде и как си, те оставят да си се поразходиш в света на джинджифила, канелата, карамфила и тамяна докато решиш да се върнеш в света на хората.

Казват на това салон за красота. Аз му казвам билет за рая!

Магията Джуна

Ако може човешките сърца да се сравняват с планети, то сърцето на Джуна е Юпитер за нашата Слънчева система. Безкрайно голямо, побрало в себе си сърцата на 21 бездомни момиченца и толкова много болка, превърната в радост. Обърнато към един Бог. Отдадено на любовта на един мъж. И предано към един син. Надарено с една внучка. Но силно, топло, туптящо, непобедимо!

Джуна е силна, красива жена. От тези, които изглеждат като кралици дори и в домашни роби, а като се облекат и нагиздят, приличат на богини. Тя знае това. Съзнава силата на красотата си. Но не се гордее с нея. Просто я използва за да свети и да окрилява. Всъщност, името и означава Луна. А домът на нейните момиченца се нарича Лунна Светлина.

Сутрин Джуна става в четири и половина на лунна светлина, за да нахрани хилядите кокошки от фермата, с която се издържат, за да изхранват момиченцата. След това почиства дома и, подпомогната от снаха си и други две жени, започва да приготвя закуската. Момиченцата стават в пет, всяко сънено детенце идва да го гушне и да му пипне главичката за благословия. После започва голямото писане на домашни, проверяване на тетрадки, зашиване на скъсани униформи, кърпене на чорапчета, сресване на плитки, проверяване на чанти дали всичко е подредено, рязане на нокти, лъскане на обувки. Междувременно готви обяда. Децата заминават за училище в 9.30 и отново кокошките, зеленчуковата градина, готвенето, чистенето. 

Лакирани са пръстите само на лявата и ръка. Защото дясната работи. Но лявата изглежда като на френска дама. Джуна е от онези жени, на които природата е дала, защото е трябвало да ги отличи от останалите. Такива са и ръцете и.

Често е много изморена. Понякога тъжна. Какво ще стане с момиченцата в трудния свят на Непалските жени. Те трябва да бъдат възпитани да се подчиняват, да се поставят по-ниско от родителите на съпруга, да не роптаят срещу тежката домакинска работа, да отдадат целия си живот на дома. А нейните момиченца са образовани. Весели, задружни, спокойни. Те имат амбиции да пътуват, да учат и работят, да държат живота си в свои ръце. Не е лесно да се погрижиш за бъдещето на 21 момиченца, всички от които от най-ниските касти на това сурово общество, в което високите касти не пият водата, докосната от ниските. Джуна е от висока каста, но това никога не е имало значение за нея. Тя е християнка.

Магията на тази жена се проявява най-силно, когато всяка вечер в седем часа децата седнат с нея в кръг, вземат тимпаните и звънчетата и започнат молитвата си. Тя не им казва какво да говорят, всяко едно от тях само предлага песен и всички запяват. Най-мъничките вече са толкова изморени от дългия ден, че протегнали ръчички напред мълвят молитви и заспиват седнали. Тя ги гушка и те си спят, докато сестрите им пеят. После вечерят, пипва им главичките за лека нощ и заспиват. Най-слабичкото спи при нея. Всяка вечер пие допълнителна чаша мляко. А и винаги някое покашля, боли го коремчето, сънува кошмари. Там е тя.

Джуна е Магия! От онези, най-силните добри магии, които могат да променят целия свят!

Лумбини - Люлката на Буда

Мая Деви е родила Буда от мишницата си. За опора се е хванала за клоните на едно дърво. Новороденият учител е направил седем стъпки, под които разцъфнали седем лотоса. После се запознал с баща си, майка си и бъдещата си жена и ... потеглил да проповядва по света Учението за Мира и Хармонията.

Знаехме, че ще ни очакват прелестни гледки, но не предполагахме, че ще потънем в такъв оазис на мир и спокойствие зад стените на 40 километровия парк в Лумбини, в който по план всяка страна, в която има изповядващи будизма, трябва да построи свой храм. Засега само седем са успели да осъществят намеренията си - Корея, Непал, Китай, Германия, Индия и още две, които забравих. Цялата идея за този комплекс е съвсем нова - само от 1996, когато археолози откриват колоната на Ашока, с която ознаменува поклонението си до святото място.

Трудно е с думи да се опише спокойствието и красотата, които царят в храмовете на Китай, Корея и най-вече Германия. Целият павилион е изрисуван със сцени от учението. Най-силно впечатление ми направи Самсара - Колелото на Прераждането, в което всички се въртим, докато излезем от омагьосания кръг на Карма и достигнем Нирвана. На пръв поглед много наподобява Колелото на Живота от Преображенския манастир, но приликите свършват, когато се загледаш внимателно. В центъра на кръга има плъх, захапал опашката на петел, който пък яде змия, ухапала плъха.

Това са трите порока, които никога няма да ни позволят да излезем от Самсара - петелът е гордостта, плъхът е ленивостта, а змията - злобата. Ом Ма Не Пад Ме Ом - това не е просто будистка мантра, която трябва да повториш 108 пъти всеки ден. Това са шестте нива на реалност в които можеш да се преродиш спрямо делата ти! Ом е света на праведните, но Ом е и последния край на пъкъла. Ма е светът на светците, Не - на полубоговете, Пад - на животинския свят и Ме - на жадните живи. Делата ти определят къде ще попаднеш. Всяка от нейните срички разтваря по едно смущаващо чувство:

• ОМ - трансформира гордостта и егоизма
• МА - ревността и завистта
• НИ - привързаността и егоистичните желания
• ПЕ - невежеството и объркването
• МЕ - алчността и скъперничеството
• ХУНГ - омразата и гнева

Ние засега май бяхме попаднали в Рая, защото красотата наистина бе зашеметяваща. Убедете се сами!

Но, цялата красота, създадена от ръцете на хората бе несравнима с величието на Свещенното дърво, под което е роден Буда.Хилядолетният му дънер внушава безмерно спокойствие, стабилност и най-вече ... Радост. Дали заради многобройните шарени флагчета, символизиращи стълбата към небето, дали заради оранжевите роби на будистките монаси, дали заради топлото слънце или заради меката трева, която галеше босите ни ходила, с Боби се почувствахме благословени.

Това бе Нирваната на нашето Непалско пътешествие.