четвъртък, 28 януари 2016 г.

Кафе, Лава и Целувки - просто Неапол

Кафето в Неапол може да си го нарежеш с нож, намажеш на филия или просто сдъвчеш. Гъстотата му е несравнима с всичко, което съм пила досега - а аз друго не пия. И в най-малкото кафене има поне трима ниски мъже, обслужващи клиента - сервитьор, касиер и бариста. Машината за кафе е с огромни размери, винаги безупречно излъскана. А кафето, ах кафето. Това е лава!

Светофарите в Неапол са нещо като коледна украса. Светкат си, но никой не им обръща внимание. Нашият индийски приключенски дух ни подсказва да се закачим на някой, докато пресичаме, но после бая плюем в пазвите.
Днес във влака до мен седеше младо момче със слушалка на телефон в ухото си, което едновременно се караше с някого, най-вероятно с майка си, защото Мамма мия бе всяка втора фраза и говореше с непозната жена на отсрещната седалка, на която обясняваше за някакво намаление. Имах чувството, че седя до перки на хеликоптер - ръцете му. Жестикулацията бе толкова интензивна, че от време на време ме перваше, плясваше и сръчкваше без изобщо да забележи. Темпото на говорене бе нещо от типа на Формула 1, а смяната на интонацията - българска ръченица. Много бих искала да присъствам на женски скандал, на политически спор или поне на пререкание на пенсионери на пазара. Тогава ще съм с каска, записващо устройство и зарядно за батерии - сигурна съм, че ще се заредят.
Мъж в асансьора срещна приятел - целунаха се за поздрав по двете бузи, на излизане от асансьора пак се целунаха. Пред асансьора срещна друг мъж - целунаха се, казаха си две думи и пак се целунаха. Гъстотата на живеене, интензивността на общуването, близостта създават съвсем друг език на тялото, в който е нормално да видиш мъже под ръка, момчета, прегърнати през рамо - изобщо онзи начин на нормално общуване и оттъркване на хората, който догмите на морала, студенината на етикета и предвзетостта на снобизма са ни накарали да загърбим.
И последно - сутринта целият град миришеше на сяра. Имаше мъгла. Да си спомним за ефекта на серните изпарения на Сулфатара. На вулкан, бейби, на вулкан!

Няма коментари:

Публикуване на коментар