Днес преподавах Мекост

Днес работих цял ден. Но не преподавах само английски. Преподавах Мекост.

Сутринта преподавах Мекост от думата Не мога.

Не мога да пиша есе. Ами няма Не мога. Не мога е лесно. Да опитаме другото. Хайде прочетете този текст от домашното. А сега затворете учебника. За какво беше текста? Не помня. Но това е текст, който сами сте попълнили и току що прочетохте. Не помня. Добре, прочетете го пак. Тези думи са много хубави. Използвайте ги в изречения за бъдещето на Варна. Не мога. Защо? Ами сложно е. Добре. Напишете едно ваше твърдение. Например - Варна има нужда от повече места, където младите хора да общуват. Сега кажете, какво казват опонентите ви. Добавете още един техен аргумент. Сега кажете, че това няма нищо общо с истината, защото ... Хайде сега ги заковете с последно изречение. И с едно за финал от три думи само.
А, прекрасно! Ето така се пише есе. А сега напишете още едно твърдение.
Знаете ли какво имах чувството, че правя в този час и половина. Стисках втвърден пластилин докато омекне. А вие? Ами нещо такова. Изстискахте ни мозъците. Прекрасно.

На обяд преподавах Мекост от думата Не харесвам. Е, хайде, напишете коя е професията, която за нищо на света няма да изберете. Нарисувайте я с думи. Сега прочетете текста за най-досадната професия. Добавете думи. Отпушете недоволството си. Насолете този текст. А сега, съжалявам за невдъхновяващото домашно. Напишете текст "Скуката отвръща на удара" или "Живите мъртви", ама за училището. О, ама то е толкова вдъхновяващо да напишем този текст! Може ли с повече думи.

Следобяд преподавах Мекост от думата Не ми е интересно. Знаете ли какво е Staycation? Ваканция, в която си стоиш в къщи и пестиш пари на вашите. Ужас! Провал! Що, провал? Хайде сега измислете десет неща, които можеш да правиш във Варна и да се забавляваш страхотно без пари. Ами нощно къпане. Добре, друго - ами да снимаш цял ден, котки например. Или пък да си направиш сладоледено парти в къщи с различни странни вкусове - например краставичен сладолед или пък сладолед с вкус на джинджифил.

Цял ден преподавах мекост и вечерта гледах китайския спектакъл ДАО. После пих арменско вино в арменски ресторант.

Сега ми е меко! И сбъднато! Когато преподаваш мекост, омекваш.И разпукваш нара с многото сочни зрънца!

10 + 1 ПОПХИПАРОВИ ПРАВИЛА ЗА ПЪТЕШЕСТВИЕ

1. Спи и лети евтино, за да хапваш обилно с бутилка вино.

2. Върви дълго, не спирай до тъмно. Градският транспорт е в крайна необходимост.

3. Ври си носа навсякъде, за да забележиш красотата на малките неща.

4. Яж с местните и не съди ястията по външния им вид. Яж това, което не можеш да прочетеш в менюто. 

5. Радвай се на разнообразието и вдишвай различията.

6. Снимай пъстрота и я споделяй със света.

7. Губи се често.

8. Не търси, намирай!

9. Парите са за движимост, а не за недвижимост.

10. Краят е начало.

Всичко е променливо, но доброто кафе сутрин е константа.

Caminito del Rey - "Пътчето", което се минава веднъж в живота

Caminito del Rey - екстремното "царско пътче" в Испания за мен се оказа царски главозамайващо и никак не пътче, нито пътечка.

3 километра вървене по пътека, закачена на поне 300 метра над урвата. Да, максимално обезопасена пътека. Връх на испанските инженери и строители. Подвиг за тези, които са създали пътя преди близо век, за да проправят път през урвата над ждрелото на реката и да могат да построят хидроцентрала.

Кой ме зариби? Боби, разбира се. Гледал някакво филмче за най-екстремните планински пътеки в света и "Виж, Тончо, що не вземеш да минеш оттам?! До Малага е. Не е страшно!". Ами, една лоша и една добра новина, Боби. Лошата е, че оцелях и имаш гарантирана жена поне до следващото пътче, а добрата е - че си намерих едно много хубаво ресторантче, където ще те чакам следващия път, като минаваш ти. Сам. С памперс за смяна."

Кой ме записа? Antonio Moret. Луда глава като моята, умножена по мъжки инат и Беар Грилс чалъм за оцеляване. Планински спасител, планински водач, катерач и какво ли още не. Испанският ми син. "Няма страшно, Тони. Аз ще те спася.". Добре ти става да го чуеш, все пак.

А за записването - ами испанците чакали по три месеца, за да си купят онлайн билет, а аз от самолета - хайде хоп, може ли утре в неделя. Ами, трудно е, ама ще може.

Защо? Защото водачът на групата - Рафа е стар приятел на Антонио. А той, пък е друг филм . Растите му са до коленете. Гласът му е като на бормашина. Ръцете - на каменоделец. Магнетична фигура. Израстнал в една пещера до Каминито. Познава всеки камък. Живее в този път. Баща му е поддържал стария. Дядо му го построил. Някакъв телевизионен водещ открива Рафа в пещерата и оттогава е знаменитост в Испания.

Всъщност, истината е, че Каминито не е лесно достъпно и нито един от испанците които познавам в Малага, не го беше минавал. За чуждестранни туристи пък е още по-оплетено, защото трябва да се сменят влак и автобус и да се избира начална точка, доста далечна от табелата. Тук Антонио пак е ангел-спасител. Нали има огромен черен ван, пълен с инструментариум за оцеляване.

Ами, да тръгваме. Тръгваме от Малага преди изгрев, за да пристигнем първи на пътеката и да имаме време за едно кафе и хляб със зехтин и сол. И малко хамон серано за мъжественост. Аз нямам понятие какво ме чака, защото филмчето го е гледал Боби, а не аз. Тези обувки стават ли? Стават. Ще вися ли на въже? Няма да висиш? Ох, да не си изцапам жълтото палто. Колко хора са паднали? После ще ти кажа. Тази каска за какво ми е? Ами, ако започнат да падат камъни. О, ама то тези камъни дето ще падат са много големи. И така натакък.

Нареждам се чинно на опашка, Антонио разбира се знае, по-бърз път през една пещера, която изпреварва опашката. Пешерата е точно като за нас - има вход и изход и ооо, ама то е толкова красиво! Гора с изумрудено синьо езеро. Столетни дървета, птички пеят. Пътечка.

Антонио, ама това ли е Каминито? Ами то е много приятно. Като на Аладжа манастир. Не, Тони, това е пътят до Каминито. Ще видиш разликата.

Разликата е, че в първото вървиш по земята, а във второто вървиш във въздуха. Немислимо високо, тясно и със завойчета. И стъклен под на места за разкош. Парапети има, да. Въже има, да. Хора също има. Никой не пада. И е изумително красиво. На места се вижда старият път, който никак не е бил толкова обезопасен, просто едни дъски забити в скалата. На места минаваш по тясно решетесто мостче от едната страна на пропастта до другата. Клати се!!!! За допълнителна смелост на тези, които си мислят, какво ли е да залитнеш надолу, над главите ни прелита белоглав лешояд.

О, заваля. Ами сега. Спокойно, Тони, облечи този дъждобран, за тебе съм го взел. О, започна да вали сняг. Ето ти пухена шапка. Антонио, нали ще ме спасиш. Чакай първо да те снимам, пък после ще говорим за спасяване.

Всъщност единственото спасение по този път е от страховете. От паниката за "ами ако". От отказа от величието на момента в мир с природата и нейната опияняваща красота.
.
И на възторг от подвига на хората, съумяли да проправят безопасен път през най-скритото, гордо и величествено, непристъпно сърце на отвесната планина.

Каминито е изживяване, на което словото изневерява. То се усеща със стомаха. И със громоленето на сърцето. В съзвучие с тътена на реката.

И като стигнеш до края му, ти идва да плеснеш с ръце и кажеш "И мен ме беше страх, Прасчо! Но нали знаеш, аз съм едно мече с много малко мозък!"

Минето го! колко му е! Едно пътче! #JustAskAntonio

Имаш бълхи? Welcome to the Happy Hippy club.

Виждали ли сте хепи хипи? Ами да.

А виждали ли сте хепи хипи, учителка в зряла възраст и с многоцветен международен имидж? Ами, да - на фейсбука на Мис Тони. Поства по сто снимки на ден.

А виждали ли сте хехи хипи, учителка, с много огромни мехури по краката от ухапване от бълхи? Която обаче продължава да катери хълмовете на циганското гето в търсене на корените на фламенкото, вечният извор на приключенската готовност или алхимичния камък на перфектния момент, запечатан на снимка.

Е, това вече съм аз.

Моята нова приключенска история нямаше да бъде същата, ако пак на същия крак, на който китайските алигатори комари бяха издълбали кладенци от неприятна слуз, сега не се бяха появили балони от техните събратя по свирепост - андалуските бълхи.

Не, не си помисляйте, че това е защото съм спала в гетото. Просто си наех скъпа квартира в престижен квартал с онзи портал, на който всички вече разчитаме, когато искаме да спим някъде на различно и евтино.

Е, мойто различно се оказа ... доста различно. Домакините ми бяха хипита, с расти, улични музиканти, момчето е соколар, момичето танцьорка. Ех, че интересно! Колко истории ще имам за разказване!

Да, ама двама души с две кучета. Това не го пишеше в обявата. Пишеше, че може да има някакви домашни любимци. Добре де, и аз имам коте. Ама две огромни улични кучета в малка квартира от две стаи.

Ок, обичам животни, хайде кучета, махайте се от моята стая, ще поспя малко. Наистина малко.

По средата на нощта се събудих от безобразно чесане. И седнах. Свърши спането.

На другата нощ седях седнала и будна цяла нощ в очакване на ново нападение.

И, да така се подредих, че куцук, куцук, фламенкото го гледах почесвайки се.

После си наех друга квартира. Този път икейска. С домакиня датчанка. И с голяма пералня. И баня.

И ... по белезите от пътешествието ще я познаете.

Just Ask Antonio

What is it like to travel with Antonio Moret? Five things.

First, Antonio Moret always travels with a backpack.
And this is not just a normal backpack. It is the highly efficient, multifunctional backpack of a mountain rescuer.

So, weather doesn't matter. It starts raining and Antonio takes out a raincoat for you. It starts raining hard and Antonio takes out rubber pants for you. It starts snowing and Antonio takes out a furry hat for you. You feel like going to the beach and ... no Antonio does not take out a swimming costume for you, but he takes out suntanning lotion.

Second, You never know what else is there in this backpack but you start feeling there might be .... a parachute, snake antidote or a knife to kill a bear. You feel so secure that no animal in the world can do you harm, be it human or not except ... mosquitoes. These are the only aliens Antonio can not deal easily with.

Third, you feel like eating sweet - here comes Antoniio's backpack with dried fruit and nuts, you feel like biting something - here comes packed jamon curado, you get crazy for something fresh - what about some grapes.

Enough about the backpack. Here comes the fourth. Antonio travels by car. A Big Black Van. Ok, what is there in the trunk is hard to say - maybe only American marines can guess - be it ropes, tent or a bag of rice for the survival of 100 Chinese children lost in the Spanish mountain. This is not the story now.

The story is that Antonio's car can take you anywhere you want - you want super scary, amazingly beautiful, once-in-a-lifetime-experience Caminito Del Rey- take a two hour nap early in the morning - here we are - just arrived there. You want crazy night life - ok, here is the craziest place in Malaga. You want climbing, hiking, canoeing, scuba diving - yes, perfetto! Antonio has a plan that works within a few minutes. You want shopping. Perfetto. I will drop you here and just tell me when to come to take you.

It is hard to choose the fifth when there are at least seven more - but here is the coolest - Antonio travels with a fully equiped photo laboratory. Each single crazy moment is captured in his thousands gigabyte memory - be it on camera, or whatever gadget he has around. And these pics are sooo gorgeous, believe me!

Ok - so, where is the place for the rest seven super explosion things when you travel with Antonio Moret? His crazy sense of humour, his unbelievably complex English or ever smiling face and his enormous heart of a sweet little boy?

You tell me! I travelled with Antonio in Andalucia and I had THE HELL OF A AMAZING TIME IN eSPAIN.

You wanna have a Spanish adventure overdose? Ask Antonio Moret!

Gracias, Amigo!

<3

Искате разнообразие? Идете в Букурещ!

Всъщност, какво е разнообразието?

Да спиш в чуждо легло, на непознати хора, в чужд дом, готов да приютява гости. В повечето случаи неочаквано оригинален, странен и по своему романтичен. В нашия случай - гълъбарник, с ръчно рисувани мебели от домакинята, с вана в стаята, вход откъм балкона, галерия от уникални съдове и невероятна гледка към покривите на града; И гугутки за съпровод.

Да пиеш кафе на уютно местенце, което има само три масички, направени от щайги, но сервира кафе, което можеш да намажеш на филия, унася те с прекрасна музика и слънчево момиче зад бара и ти предлага гарафа с вода и мандала за оцветяване, вече започната от друг. С хубави моливчета, грижливо подострени.

Да хапнеш геврек със сусам, геврек с тиквени семки, геврек с маково семе и какъв ли още не геврек и вторият ден, в който отидеш в същата фурна, усмихнатата продавачка да те познае и да ти даде бонус колаче. Да обядваш в кръчма със забит в камък меч на крал Артур, например, и сервитьорът, който не знае английски, да ти обясни, че второто е по-хубаво от първото, а третото - най-хубаво. Да вечеряш в молдовски ресторант и да пиеш местна крафт бира. Да си купиш бутилка вино за лека нощ, но да се окаже, че си избрал ликьор.

Да видиш интересна сграда с непознат надпис, да те поведат краката навътре и да попаднеш във най-вълшебната книжарница на четири етажа с уют на мечопухов дом, с меки фотьойли и бърз интернет и да започнеш да преписваш идеи за вдъхновение от хилядите игри, които намираш там. Шест часа. Да пиеш лимонада междувременно и да слушаш нежна музика, полегнал на дюшече до прозорчето в гълъбарника.

Да поскиташ по улиците, да надникнеш в някой дюкян, да помиришеш печено джоланче и да го поопиташ,да снимаш красиви стари къщи и удивителни нови фасади, да поразпиташ за някой друг странен паметник без шанс да узнаеш нещо повече от "маслинка, набодена на клечка за зъби", "нещо, свързано с революцията, ама не знам какво" и "ааа, ами и аз сега го забелязвам". Да присъстваш на служба в православна църква, където млади и стари са наистина вярващи и да се почувстваш като окъпан от благородната енергия на пеещите и тихият шепот на красивите икони.

И най-вече - да откривателстваш! Да си щастлив от находките, които сами си изровил в джунглата от възможности и да имаш чувството, че си си на мястото и пак искаш да се върнеш там.

Само на шест часа път от Варна. Столица, по-близка от нашата. Голям град с много хора. И с много находки.