Да учиш Език с Небцето си

Това бе един от онези мои часове, за които, след като пораснат, децата ще казват "Ех, много странен беше този английски във Вистата. Няма да забравя как мис Тони ни кара да пием какао с черен пипер, индийско орехче, ванилия, канела, мед и даже сол. Ама не беше толкова гадно, всъщност!"

Защо го правя ли? Защото пътувам. И  зная, че езикът не е сам в главата. Помагат му сетивата.

Да възприемеш чужд език е смелост, която изисква отдаване. Приемане на реалността на Непознатото,  Неопитаното, Нетрадиционното. Да навлезеш в чужда култура и да изпиташ с небцето си тръпката да комбинираш неподозирани вкусове е обичайна част от бита на всеки истински пътешественик.

А какво е езикът, освен Пътешествие. И то изисква смелост, адаптивност и отвореност на всички сетива.

Затова в този час завързахме Очите и Разума и поднесохме на Небцето "познатото в танц с  неизследваното".

Този, който е изпил на един дъх горещ шоколад, за да открие, че вътре има някаква странна магийка, първо се е доверил, второ се е престрашил и трето се е потопил.

А междувременно учихме сложен урок за ацтеките и историята на Шоколада. Как да не се потопиш изцяло в магията му!

Децата на Новото време

Зоуи и Тео са мъничета. Българо-каталунски мъничета в Испания. Каката е на пет, а братчето на три и половина. С две думи - почти на "една възраст". Единственото, по което се отличават от българчетата е, че говорят ... четири езика.

Таткото им говори на каталунски, майка им говори на български, учителките в училище си слагат смешни очила и водят два дни в седмицата всичко на испански, а мама и татко им четат книжки само на английски и български.

И двамата ходят на две училища - голямото и малкото. Голямото е нещо като детска градина, но му казват училище. Малкото е английска школа за дребосъци.

Досега бях скептична към езиковото обучение на малчугани. Не виждах добрата система, която да ме вдъхнови, струваше ми се , че ученето на език в толкова ранна възраст може да бъде заменено с танци, спорт или друга игра. Сега виждам, че на тези трилингви, без да броим родния език, им се "играе на английски". И на мен ми се доигра и май от следващата година ще заиграя.

За друго ми е мисълта. Не за паркинга за колелета, на който Тео си оставя колелцето сутрин, не за свободата на свободногледаното дете да седне на улицата, да си събуе ботушчето, за да си оправи чорапчето. В БГ на такова дете щяха да му кажат " Колко пъти съм ти казвала ..." "Виж се на какво приличаш ...." и други по-немили неща.

Говоря за Децата на Новото време и за Океана от комуникация, в който навигират свободни от малки. И за неблагоразумието някои да пуснат котва и да "почват да учат английския" в осми клас!