Силата на Картичката

Има хубави. Има авторски. Има средни. Има трагични.

Но няма излишни.

Или както една жена каза "Дайте ми от тези, по-грозничките, че тях по-трудно ще ви ги купят".

Силата на картичката е като китайците. Има само три съставки в магията, но всяка сама по себе си е вулкан от енергия.

Първата съставка - Взаимността. Уюта да режеш хартийки, да лепиш звездички, да контурираш еленчета в кюпа на Делфинското творческо сборище във Виста. Да слушаш коледна музика през октомври, да ходиш на училище изцапан с глитър през ноември, да си целият в силикон през декември. Да пийваш чайче, да си бърбориш с приятели, да ... вярваш, че можеш да променяш света!

Втората съставка - Убедителността. Много хора събират пари за каузи в това щедро време за даряване, но Делфините са доста по-специални. "Ами как няма да купя картичка, такива са хубави тези деца! Така убедително говорят! Толкова им се радвам! Гордея се, че помагам!". Всички го казват. Спомням си за Красито, която бе погледнала някакъв татко с ангелските си очи и той беше пуснал 100 лева в касата, за Вилиана, която бе продала и табелката, защото и свършили картичките, за Калоян от вчера, който е омайвал на четири езика. Убедителността изисква да си убеден. А ние вярваме, че можем да променяме света!

И третата - Отговорността. Веднъж чух за благотворителен концерт, напълнил фестивалния комплекс и дарил за каузата ... 800 лева от събраните средства. Ние даряваме всички събрани средства. Не задържаме стотинка. Една жена донесе цяла торба с жълти стотинки. БНБ ги изброи - 52 лева. В касата са. Не задържаме стотинка, но цепим стотинката за материали - режем пуловери, правим елхички от рециклирана хартия, пазим изрезки. И пазим смени. Никога няма да забравя един от дните, в които Варна бе вледенена, нямаше транспорт, а едно момче по маратонки с премръзнали ръце без ръкавици дойде във Виста да вземе картички, че му свършили.

И така - десет години минаха. Вече всички правят картички. Но Делфинските са по-специални.
Силни! Ето какви китайски стени са изградили

„Съюз на слепите“ – 200 бели бастуна; мултифункционален принтер; 50 говорещи апарата за кръвно налягане; часовници; уреди за измерване при наливане на течност;
 УМБАЛ „Св. Марина“ – 5 плазмени телевизора към отделението за инфекциозни болести;
Обзавеждане и изрисуване на занималня за болни деца - телевизор, кухненски бокс, кожен диван, столове, маси, шкафове, играчки, компютър, ; Обзавеждане на специална стерилна стая за настаняване на пациенти с муковисцидоза,
Закупуване на жизнеспасяващ спирометър, сонди за вътрешно хранене и специални енергийни храни за деца болни от муковисцидоза;
 Училище за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ – оборудване на стая с компютри, бюра, телевизор, пералня със сушилня и мека мебел;
 Дневен център за деца и младежи с усмтвена изостаналост „Йоан Златоуст“ – оборудване на стая за ароматерапия; закупуване на пералня със сушилня;
 Отделение по неонатология към АГ болница Варна – жизнено важен уред да измерване нивото на кислород в кръвта на недоносените бебета;
 МБАЛ „Св. Анна“АД – ремонт, изрисуване, обзавеждане и закупуване на компютри и телевизори за стаята за игра в детското отделение.
 Дом за сираци "Княгиня Надежда" – ремонт на столовата; дарени 5000лв. за операция и изкуствено око на залято с киселина момиче от дома; платено висше образование на момче от дома на стойност 2500лв;
 Фондация „Радост за нашите деца“ - уреди за оборудване на стая за кинезитерапия и рехабилитация на деца с увреждания.

Една история с Обаче, Въпреки и Именно Защото

Аз съм Ентусиаст. Работлив Ентусиаст. Наивен Работлив Ентусиаст.

В България да си Ентусиаст е кауза. Когато работиш с деца. Но не и когато работиш с болници. С "институции". Тогава става мисия. Мисия Невъзможна.

Това е изживяната история за помрачения ентусиазъм, за неосъществените добри намерения и за желанието да продължим Въпреки и Именно защото.

Болницата е Университетската Варненска болница. Главният герой е подписаният на писмото.

В началото на миналата година Делфините започват да търсят кауза за поредното си грамадно добро дело. Майките на деца с церебрална парализа проплакват, че държавата е измислила клинична пътека за рехабилитация на децата им с много добри възможности, но Варненската физиотерапия не я прилага, защото няма оборудван кабинет. Ще помогнете ли да го оборудваме? Разбира се, усмихват се Делфините и запрятат ръкави. Помагат им десетки приятели и международни доброволци.

Майките получават официално писмо с подпис, че събраните средства ще бъдат изцяло изразходвани за обзавеждане на две стаи за бобат терапия на децата им. Колко пари ще трябват. Около 12 000 лева. ОК, това значи много картички нали. Почваме. А Българската Коледа ще дари локомат. Само Варна няма такъв. Чакали някой да им го поиска.

Аз лично направих около 2000 картички. Целият декември кухненската ми маса беше в силикон до малките часове на нощта. Семейството ми пое твовара на моята неистова заетост, а после здравето ми пое тежестта на неистовата умора. Изболедувах умората през януари.

Но ми бе по--трудно да изболедувам гнева и огорчението през февруари.

Среща с екипа на болницата. А, хубаво, събрали сте пари. Те за какво бяха? А, ами добре, ОБАЧЕ ние нямаме сключен договор за такава клинична пътека. Е, то не може така лесно да се сключват договори. Няма да стане.

Майките започват борба. Говорят с депутати. Общински съветници. Компромис има, болницата сключва договор за пътека.

Да, но ВЪПРЕКИ че имаме вече пътека, нямаме капацитет. Няма къде да ги настаняваме тези деца. Нямаме обучени специалисти. Нямаме намерение да ги обучаваме, защото някой ден ще налеем едни милиони в специална клиника за детска физиотерапия и тогава ще почнем да се занимаваме. Тези милиони ще са милиони, а не като вашите мизерни 15 000 лева. Вие какво си представяте?

Колко струва оборудването на този център. Не повече от 12 000 лева. Ние ги имаме. Само ни дайте стая и ще я обзаведем. Имаме и специалист. Обучаван в Англия. Тя може да обучи ваши физиотерапевти. Ама на вас кой ви каза, че нашите физиотерапевти искат да се обучават.

И така - до октомври, когато получаваме официален отказ от Университетската болница да приеме дарението, защото нямало как да го оползотвори.

Разгеле, намерихме друга болница. Частна. Ще направят стаята. Ще приемат децата по клинична пътека. Ще се погрижат за родителите им. Ще обучат лекарите си.

Поръчахме обзавеждането на стаята. От Турция и Полша. Ще пристигне може би след Коледа. Преговаряме за ниска цена за транспорт. Търсим връзки за по-изгоден транспорт. Цепим стотинката. Работим.

И ИМЕННО ЗАЩОТО Ентусиазмът е Мисия в тази Скована Държава, Делфините и аз отново правим картички. Този път за апаратура за новородени оставени бебенца в Дома за медико-социални грижи във Виница. И отново семейството ми вечеря картички.

Посолени с Наивен Неуморен Ентусиазъм!