Днес на пътечката между стената на Виста и градината видях малко охлювче, което напредваше към средата на пътя. Извиках Петьо - прилежен шестокласник, с когото имах час.
"Петьо", казах му, " и с ученето на езика е така. Бавно, но стабилно напредваш към градината. Но стигнеш ли там, ооо, колко свобода имаш - колко много вкусна храна ще намериш, колко различни охлюви може да срещнеш, как може да се сгушиш под сянката на някое лаленце и сладко да преживяш листни въшки!"
"Да, ама има праг за градината", възкликна Петьо. "Няма градина без праг, умнико!" засмях се аз. "А може ли да го взема и да го пренеса направо в градината?" "Хммм, остави го да се радва на спокойния си ход, по забавно е! Но замисляш ли се какво още може да направи охлювчето. Например да се върне назад. Или пък да спре и се свие в черупката си, нали!"
"Тогава ще го настъпят", възкликна Петър. "Когато се спреш на едно място, рискът да те настъпят е голям!, дълбокомислено заключих аз, усещайки, че преподавам не само английски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар