Всъщност, не е само в тях.
Тя е в Доверието.
Доверието на родителите да предадат най-свидното си в ръцете на хора, които познават малко.
Доверието на ръководителите да поемат грижата за деца, които познават малко.
Доверието на децата да тръгнат след някого, да живеят с някого, да играят с някого, когото познават малко.
Доверието е торбата със сол, която всеки нарамва на гърба си, когато прави лагер.
И за мен тази сол е сладка.
Аз вярвам в децата и в хората, които обичат деца! Това е моята вселена.
Това ми беше деветнадесетият лагер. И както всеки предишен, този беше най-хубавият!
Защо ли? Ами защото никой не се разболя, контузи или обиди. Защото очите на децата блестяха от щастие и трудно се затваряха за сън. Защото написахме списък от повече от тридесет неща, които трябва да направим за пет дни и направихме четиридесет. Защото сключихме договор за правила на поведение и го спазвахме. Защото всяко едно от децата преодоля страх, притеснение, свенливост, пречка да бъде още повече себе си.
Имахме нощен поход и тези, които се страхуваха от тъмното, се хванаха за ръце с по-смелите и вървяха с нас. Имахме страшна игра в мрака и никой не остана на светло. Направихме шоу с таланти - не можехме да повярваме на очите си как за един час се организираха толкова блестящи номера. Но нещо повече, имахме втори кръг на шоуто и старите таланти изгряха с нови изпълнения, а тези, които ги аплодираха в началото, сега окупираха сцената. Катерихме върхове и влизахме в пещера, снимахме филми, търсихме съкровище, изпълнявахме мисии. Какво ли не направихме! И толкова много остана за правене!
С годините виждам как се сменят поколенията деца и не преставам да се удивявам на адаптивността на тези малки чудатковци да израстват над гротеската на ежедневието на възрастните. Първата вълна след промените бе поколението на "непокорните млади хора" - шести клас идваха на лагер с бутилки с водка и трева, после дойдоха "пируващите млади хора" - чалгата и рапът се носеха на талази от стаите, сега са "потъналите в технологиите млади хора". Всяко едно от тези поколение имаше своите емоции, които бяха и мои емоции. Всички те бяха деца, които сега са ми приятели. Превръщахме всяка вълна от гротеска в сценарий, в шоу, в дебат. Не се дразнехме и дърпахме, а се притегляхме по-близо един до друг в щуростта си.
На този лагер децата бяха отново деца. От тези, които оставят телефоните си в стаята, забравят да се обадят на родителите си и да си сменят дрехите няколко дни. Момиченцата не бяха кифли, момченцата не бяха безразсъдни пакостници. Имаше влюбени, имаше нощни подвизи, имаше пакости.
Но най-важното е - имаше Доверие! И то направи Магията!
Няма коментари:
Публикуване на коментар