Начало едно. Манастир Света Марина край село Каран Върбовка в декора на величествените скални кулиси на Русенски Лом. Прекрасно място. Посреща ни монах Филарет, отваря ни дверите на великолепно изографисаната църква, потапя ни в силата на мастилено синия свод, златните изображения на светците, животворния източник на аязмото в средата на църквата, магично красивата чешма с пауни и легендата за турчина и сляпото му детенце.
Дали е момиче или момче, спори се. Сляпо било, умило си очите с водата, прогледнало. В деня на Света Марина. Заявил турчинът чрез клетва, че дарява нивата си на християните, построили манастир, идват болни хора, изцеляват се, стават чудеса. Такива легенди има и в Странджа. Всяко лековито място има ореола на изцелените, на бликащата вода, на меката, блага свежест от земните недра. Водата наистина е прекрасна. Кожата на ръцете ми е мека като памук, вкусът и е благ и сладък, силата на извора е внушителна. Но не за това е думата тук - а за думите на монах Филарет, че най-много излекувани имало сред мюсюлманите, които редовно идвали, оставали да пренощуват, палели свещи и с искреността на душата си вярвали в силата на светицата и изцелителната и мощ. Били алиани, много от тях от близкото селце Помен, което било само на час път през гората и на час и половина по шосето.
Начало две. С Боби сме тръгнали да дирим тюлбето на село Помен. Искаме да усетим духа на алианството по тези земи. Четохме много, бяхме в Оброчище, били сме в Демир Баба, вълнува ни. Стигаме до селото преди Помен. Виждаме нещо като магазин, без надпис, само с един хладилник за бира отвътре. Магазин се оказва. С всичко. Чичкото ме вижда зачервена и морна и казва, Откъде си къзъм, кафенце да ти направя? От Варна съм, искам да купя нещичко за хапване. Само кремвирши ли имате, ох, друго няма ли, а, и айран, ами хляб има ли, супер. Ами дайте, явно това ще ни е обяда. Село Помен далеч ли е. Ох, момиче, до там пътят е много лош, ама много, ще си потрошите колата.. Защо ви е Помен. Там нищо няма. Само местните се знаем.Текето ли ще дирите. Леле, защо ви е. Добре де, ще ви кажа как да го намерите. Други досега не са ме питали. Извинете, ами случайно да имате някакви лекарства. За разстройство. Хмм, нямам, ама ей сега ще се обадя на жената да донесе. Седни, ще ти направя кафенце. И момчето си извикай. Няма бърза работа, ще го стигнете Помен. Идва жената, носи лекарства, и баница носи, направила. Хапваме, чичкото ни дава по един айран.Сметката за всичко е 4.40. Аз питам, да няма някаква грешка.. Няма грешка, момиче, аз си знам работата, айде със здраве, много поздрави на морето. И ако закъсате по пътя, да ме потърсите пак.
Начало три. Намираме тюлбето. Това е гроба на основателя на селото Синан Деде. Никаква информация никъде в нета за него. Трамбовали сме един час по три километра космически надупчен път между поля. Връщаме се по същия път. Какво видяхме. Ами нещо като бункер. Отворихме отключена врата и влязохме в него. Имаше метални свещници.Защо? Не знаем. Къде отиваме. Май пак сме се изгубили. Днес ни е за шести път да се губим.
Това бяха трите начала на една трета от днешния ден. Почти залез слънце е, а ни чакат още две вълшебни места. Местата са места, но духът им е друго нещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар