април 2014, Сан Мигел де Кастела, на около 200 километра от Сантяго
... За пореден път преоткривам съкровището, на което се натъкнах през далечната 1987 година. Носи очила, изглежда сравнително интелигентно с побелялата си брада, мекичък е на гушкане и е бог на импровизираното хижарско готвене. Обича да пазарува в супермаркети! Аз се осмелявам да подхождам пренебрежително към това опиянение от рафтовете с пакетирани и тънко нарязани колбасчета, познавачески поглед към грамажите на сиренцата и маслинките. Да не говорим за пакетираните китайски спагети и консервите с Русенско от родината, които мъкнем в пилигромските си раници. И стигаме до Апотеоза на нашата КаминоГотовност - бързоварчето!
Завистливите погледи на всички каминосеньори и сеньорини са насочени към Гошито, когато преди още да им е мигнало окото, той е приготвил кафе, миш-маш и хижарска супа с китайски спагети. За последните пречка не бе дори и фактът, че нямаше съд, в който да заври водата. Моят мъж-химик разряза една пластмасова бутилка от вода на две, пъхна бързоварчето в долната докато загрее водата и смали бутилката наполовина, накисна нудълса, покри прилежно с капачето от горната половина, задуши ги и заедно с всичките сигурно супервредни феноли и всякакви оли, сервира хижарска каминосупа, сготвена в пластмасова бутилка с бързоварче.Вземам си всички възражения за хлебчетата, кашкавалчетата и спагетите, които стоически носи в раницата си, защото дори и сега, в средата на нищото, в което има много крави, но няма откъде да си купиш хляб, Гошито вече е приготвил обяда и за мен остава единствено да измия чиниите.
Буен Камино! Бон апети1
Няма коментари:
Публикуване на коментар