Някои идват с тъмни очила, други са нахлюпили бейзболни шапки, за да могат да задремят незабелязано. Всъщност, никой не ги е карал да идват. Това не е училище. А какво всъщност е?
Джон ди Стефано, човек с богато минало от Брюксел, ще споделя житейски мъдрости за уменията, които ще ни направят успешни. Хммм, това не е ли поредното гуру, поредният лайф-коуч или поредният стартъп предприемач, който бодро и отривисто ще повтаря мантрата "Животът е в твоите ръце!". Добре де, но не и в неделя сутрин.
Как се познава дали мостът на общуване с презентатора е изграден? На първия ред столове няма никой, на втория има двама, скръстили ръце, мнозинството е изтеглено назад, с възможност за евентуално оттегляне. Задава въпрос, един, два отговора, втори въпрос, мълчание. Хмм, ще стане ли, върти се въпросът в моята глава, отново последвала порива на сърцето и поканила за мотивираща лекция, човек, когото познавам от няколко часа.
Кога става? Когато Джон казва, че трябва да напишеш всичките си желания на един лист, да си наплюнчиш пръста и просто да го залепиш в една точка. След това - ДА ДЕЙСТВАШ!
Че всъщност това е, което отличава предприемачите от останалата част от хората, които само мрънкат колко е сложен света. Те действат! Действай бързо и действай днес!Ако искаш да постигнеш нещо, започни го днес! Искаш да пишеш. Защо искаш да пишеш? Трябва да знаеш ЗАЩО, за да може да се измериш. Не да се измериш спрямо другите, а да се измериш като удовлетвореност преди и след. Отговори ли си на въпроса защо? За да промениш мисленето на хората. На кои хора? Не си мисли, че всички трябва да те харесат. Реши на кои точно хора. И започни днес. Но, не забравяй - УЧИ. учи всеки ден как да ставаш по-добър. Учи се от другите. Но го прави за себе си.
Искаш да помагаш на деца с проблеми. Защо искаш да помагаш? Ами защото искам хората да са щастливи. А защо искаш хората да са щастливи? Защото виждам, че има толкова много причини за щастие в този свят и искам да им ги покажа. А защо искаш да им ги покажеш? Защото не ми е добре, когато около мен има нещастни хора. Аха! Ок - намерихме го, чувала ли си за екскурзии в големи градове, организирани само за незрящи. Добре де, ами какво им показваш? Не, не им показваш - даваш им възможност да усетят, да помиришат, да вкусят, да докоснат. Водиш ги в шоколадовите фабрики на Брюксел, говориш им за архитектура и им подсказваш да проследят контура на скулптурата, радваш ги, даваш им свободата да пресичат града без да се тревожат за сигурността си. Но си много добър в това, което правиш. Защото там компромис с качеството няма.
Добре, Джон, а ти какви бизнеси си имал? Богат ли си? Защо правиш неща без пари? Много неща. Вижте, аз не съм човек, който може да поддържа бизнес. Аз го стартирам. Разработвам го, после го продавам на други, или оставям някой да го ръководи. Такъв човек съм. Искам постоянно да правя нови неща. О, ами и ние сме такива. Ами в това няма нищо лошо. Просто трябва да намериш как да го продадеш. Например в един от бизнесите ми забелязах, че когато хората на испанската Ривиера влизат в морето, оставят телефона на хавлията ,покриват го и постоянно плуват с лице към брега да не им откраднат ценностите. Направих малки портативни сейфчета, платих на млади момчета да ги охраняват по плажа и ето на - на шестдесет плажа всеки ден имаше мои сейфчета, хората ги ползваха интензивно, и печелех много добри пари.
Хмм, хитро. А пък аз искам да преподавам математика, така че децата да я разбират. Виж този сайт - пълен е с идеи. Аз искам да съм ивент мениджър - ок, хайде да направим заедно едно събитие в Брюксел. Мехмед иска да стане автомонтьор. Добре, какво си направил досега, за да станеш?
Вече няма първи празен ред. Няма очила,. Няма шапки. Всички са върху Джон.
Така се прави в неделя сутрин. Действа се.
Става, ако има Джон и Делфини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар