Охлювени откровения

Охлювът е мъж първите петнадесет дни от месеца, а следващите петнадесет е жена.

В първите петнадесет дни, на шията му набъбва "любовна стрела", а в следващите - малка торбичка, готова за образуване на хайвер.

Охлювите заспиват при седем градуса по Целзий и хибернират до пролетта.

Охлювите могат да плуват.

Охлювите са ИЗУМИТЕЛНО ВКУСНИ!





Как да научиш толкова много хипнотично интересни факти за бавноподвижните произведения ала Фибоначи, освен ако не се озовеш във ферма за охлюви насред унищожителна градушка.

Така и направихме с Боби. Преплувахме през облаците от ледени късчета, за да прибягаме до по-защитената черупка - покрив на изискан ресторант в провансалски стил в село Българево.

Градушката бе съборила мрежите, изпочупила коловете на угоителния парк от бяла детелина. Младото семейство, което е в този бизнес от 2007 година, бе видяло много неволи, както във всеки един малък семеен бизнес в тази страна, но твърдо е стъпило в пазарната си ниша - износ от поне 20 тона за Франция и Белгия.

И охлювите им са различни.













Видът не можах да запомня, но черупката е по-малка и кафява. Месото е плътно и крехко с вкус на ... дъхава трева.

Поръчахме си охлюви по бургундски - сервират се в черупки, запечатани с сос от билки и масло. Процесът на подготовката преди готвене е дълъг и трудоемък - вади се ядката от черупката, чисти се, вари се отделно, черупката се стерилизира, ядката се маринова, пълни се, пълни се и черупката, задушава се. Резултатът? О, миг поспри!

Поръчахме си и охлюви по провансалски - без черупки в сос от зелени вкусотии.

Кристалните чаши с бяло вино и розе бяха допълнителен щрих в рая.













Бяхме в Рай след Градушка. Много ни беше ... охлювено, повярвайте!

После, разбира се, пак пекна Слънчо и си показахме рогцата ....