вторник, 23 май 2017 г.

Текето в Оброчище

"Абе момиче, какво е туй дето излиза от тебе? Грееш!", усмихва ми се леля Невянка, когато а с Боби съвсем неволно сме решили да се отбием до текето в Оброчище да разгледаме и сме попаднали и на двама други неориентирани германски туристи. Леля Невянка и тя случайно била минавала в неделя да нагледа музея и ето на - тя разказва, аз превеждам, германците ахкат - перфектната комбинация.

Ще грея, ами как няма да грея. Обожавам места със светла енергия! Места, в които Бог е един, макар и да има много имена. Места, нагиздени от човешка любов, но сияещи с вътрешна красота.

Като това алианско светилище. Алианско и християнско - на Ак Язълъ Баба и на свети Атанас. Алианите се молят в понеделник, четвъртък и петък, а християните - на празници. Алианите палят свещи, обикалят гроба на исполина светец три пъти и поставят ръката си в магическия отвор за здраве. На прозорчето в ляво има оставени дарове за размяна - разделяш се с любима вещ, оставяш я там, вземаш друга и казваш "За здраве на този, на когото е била!". Така хората с доверие се и сродяват енергийно. Ще кажат - знаеш ли кой е бил този, който я е носил. Ще кажа - доброто намерение е важно. То пречиства.







Мястото наистина е вълшебно. Седемстенният каменен имарет - магерница, с невероятна акустика, където някога са се въртели в транс пътуващи дервиши, превръщали са телата си в проводници на божествена енергия и са лекували с нея. Три дни безплатно е можел да престои и похапне странникът на път, после деликатно са обръщали чехлите му с лице към изхода и са му подсказвали, че път го чака. Подът е бил покрит с изписан мрамор, в средата е имало бликащ фонтан, огромен котел е висял на верига в огнището, а димът му се е извисявал от седемстенния комин, подобен на минаре. Магията е бумтяла като буен огън и хората са стопляли душите си около него.

Моята душа е вече бълбукаща от щастие! Тайнството на СедМИцата, мистериите на хуруфизма, връзката с родните на сърцето ми места в Азербайджан, седемте благородни отвора на лицето, щастието да видиш кръст на едната греда на прозореца и полумесец на другата, вярата, че хората са едни и Бог е един. В ушите ми сякаш нахлуват любими мелодии на сас, сякаш виждам как съм там и съм с тях.

Такива чувства трудно се описват. Те те карат само едно. Да знаеш, че си на Пътя си. И да искаш да продължаваш да вървиш по него.

https://www.youtube.com/watch?v=kYTyH-Wx9Lg

Няма коментари:

Публикуване на коментар