Пък аз съм на осемдейсе и няколко. Вече спрях да ги броя. Май на дядо си ще съм се метнал. Кат него съм кръстен - Никола. Той като беше на 105 го обръснах и му викам, дядо, дай малко да отидем да погледаме момичетата в махлата, пък той вика, айде отивай Николчо сам, да не ти преча, че само мен ще гледат. Кат се върнах, умрял. Купиха му нова униформа да го погребат с нея. Опълченска. И аз тъй, кат него. Когат Господ ма прибере и аз с нови дрехи искам да си ида. Сега си нося старите. Щот никой не ма гледа. Пък там нали ще са представям. Пременен трябва да съм.
От времето на Людмила Живкова досега все съм художник. В таз църква някои работи аз съм ги рисувал, ама тоз игуменът много се възгордя и извика един софиянец, той да ги украсява. Ей на, таз икона до входа виждаш ли я. Там преди беше Света Петка. Тоз, софиянецът, взел, че я замазал и върху нея нарисувал Патриарх Евтимий Търновски, ама с лицето на игумена. Така му бил поръчал онзи. Много золуми направи тоз човек. Ей на там оназ купчина виждаш ли, камбанария щял да ми прави. Да, ама аз му казвам, ний сме източно православни, камбаната отляво трябва да се тури. Слуша ли те някой. Е, изгониха го, белким.
Туй око дет гледа накриво виждаш ли го? С него чета книгите. Много обичам да чета, да знайш. Вече много не виждам, ама каквот си спомням, такова чета. Ей таз книга виждаш ли я - историята на Коджа Бук - нашто село - Голямо Буково. Тука турците кръвнина никога не са вземали. Щот 56 000 семейства са правили дървени въглища за султана. Отишли наште при онбашията, викат му, дай ни земя да си направим манастир, църква да си направим. През 1885 година става тая работа. И той им вика, ако намерите някое свято място, дет да има лековита вода, дет да има останки я от църква я от някой поп от ваште, ще ви дам да си направите. И материалите от мен ще са, бигорния камък, желязото, оловото, биглите, от мен ще са. От вас да намерите мястото и да я направите искам. И ей на - намерили мястото. Таз вода е лековита. Затуй тъй са вика манастира "Животопреливний източник"- няма да ти разправям колко хора е изцелил. Тез табелки видиш ли ги - все идват да дават пари от благодарност. Идва един руснак, взема една икона от моите. Викам му 200 лева, пък той ми дава 200 евро. Аз му казвам, да ти върна, пък той вика "Бери!". То мойта беритба вече свърши, ще ма вършеят скоро, ама.
Таз табелка видиш ли я. Девицата Гира тук са погубила завалийката. Монахиня била. Девица. Ама един даскал от селата я подлъгал и на, влюбила се лудо. Лудо ти казвам. Щот оня серсемин женен бил. Една жена като се влюби в тебе, никога не трябва да я лъжеш, ей. И тъй, несподелена любов - турило край на живота си момичето. За такава любов и водата не помага.
Ей на, виж Султан Мурад, дето бил женен за сестрата на Иван Асен. На Косово поле Крал Марко, Крали Марко дет му викаме по посякъл. Ама в сърцето му казват намерили българска стрела. Ей, опасно нещо са туй жените.
Ама теб кат те гледам и ти си палава. Усмяна си такава, пъргава. И да не те виждам, пак мога да те нарисувам. По чувство. С топли цветове. Кат ябълка.
Айде, сполай и със здраве. Пий от водата. И да кажеш на хората - има там един дядо в дивата Странджа, дето очите му румба играят, нищо че е кьорав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар