Първата от две екзотични любовни истории с неочакван край

И двете са с приятелки. От онези, дето "краставите магарета през девет планини се надушват". Едната е германка, другата полякиня. Германката - слабичка и крехка, полякинята - едра и снажна. Имената им не казвам. Все пак, това е един достоверен колоритен момент от живота им. Да ги наречем Мила и Марта.

И така - Мила, германката, има дълга и напоителна любовна история с перфектния французин - галантен и елегантен мъж, със страст към романтиката и приключенията. Нещата вървят към олтара и младежът предлага на моята приятелка да я запознае с родителите си. Те, обаче, не живеят в уюта на Прованса, както всички предполагаме, а някъде на другия край на света ..На супердалечния и екзотичен остров МадаГАскар - поставете ударението на ГА, моля. Ще разберете защо накрая ...

Родителите са всепризнати лекари на острова. Заможни, почитани - перфектното гнездо на семейна хармония на другия край на света. Изпива се много вино, изяждат се много местни странности, гарнирани с френски вкус, и годежът е обявен. Щастливата двойка получава като подарък "Предсватбено пътешествие в джунглата с опитен водач".

Тук е мястото да спомена, че моята германска приятелка е видяла повече от половината свят. И то сама, с раница или най-много с приятелка. Катерила е какво ли не, спала е къде ли не, с две думи - има какво да си кажем ... Но, ... е алергична към комари.

А мадаГАскарките комари не питат кой зет, кой сват, кой на булката брат. Явно, предпочитат германската кръв пред френската, защото още на първата нощувка, милата Мила се оказва с 48 огромни пъпки само на едната ръка, а колко по тялото и тук там, където слънце не огрява, не питай. Годеникът е недокоснат от летящата напаст. Мила се побърква от сърбеж, но "Искаш ли да те почеша?" не се чува. И, о Боже, пъпките се надуват и образуват големи мехури, които вече не само сърбят, но и болят. И така - първата следгодежна нощ, моята смела приятелка, взема първото си смело решение. Вади швейцарското армейско ножче, полива го с годежния Джони и ... започва да пука мехурите и да ги залива един по един. ГАдост! Германски стоицизъм, ще кажете. Аз бих добавила - и френски непукизъм. Момчето е потънало в обятията на Морфей, Мила стиска зъби, полива голо месо с уиски и ... чака слънцето.

На другата сутрин слънце има и то, какво слънце. Мила е вече с 39 градуса температура. И така, вместо в луксозна къща на дърво, двойката е настанена в първата от местните ГАдни селски болници. Вливат и това онова, хранят я с това онова, разгеле, стъпва на краката си след няколко дни. Момчето не е APPY, "Сега ли пък намери да се разболееш? Да беше почакала да се приберем у дома. Нашите ще те излекуват много по-качествено!".

Добре, де , оздравях, да продължаваме, опитва се да се усмихне миличката Мила. Този ден трябва да прекосят една река. До реката има табела - не сваляй обувките. Да, но Саламандърът на моята приятелка е от най-високо качество, провървял е половината свят и го чака другата половина. Не може току така да го накисне. Сваля Мила обувките и презапва рекичката. Тази нощ всичко е наред.

За да открие, че на другия ден, ... от бедрото и дупчица си пробива и изскача червейче. После друга дупчица. От нея самата. Имало едни червейчета в тази рекичка които се забивали в нежни германски стъпалца и после почвали да се разхождат из тялото, да си снасят яйчица и да си дълбаят дупчици да видят небето. И в сърцето влизали даже ...

Сега вече историята завършва с хеликоптер, спешна хоспитализация при френските мама и тати, много тежки медикаменти и"Сбогом МадаГАскар!". Оревоар, мон ами!".

Някой казват, че трябва да изядеш една торба сол с някого, за да се омъжиш за него. Гарнирана с уиски и животинки, бих добавила.

Сега разбрахте ли, защо ударението е на ГА?