Зоуи и Тео са мъничета. Българо-каталунски мъничета в Испания. Каката е на пет, а братчето на три и половина. С две думи - почти на "една възраст". Единственото, по което се отличават от българчетата е, че говорят ... четири езика.
Таткото им говори на каталунски, майка им говори на български, учителките в училище си слагат смешни очила и водят два дни в седмицата всичко на испански, а мама и татко им четат книжки само на английски и български.
И двамата ходят на две училища - голямото и малкото. Голямото е нещо като детска градина, но му казват училище. Малкото е английска школа за дребосъци.
Досега бях скептична към езиковото обучение на малчугани. Не виждах добрата система, която да ме вдъхнови, струваше ми се , че ученето на език в толкова ранна възраст може да бъде заменено с танци, спорт или друга игра. Сега виждам, че на тези трилингви, без да броим родния език, им се "играе на английски". И на мен ми се доигра и май от следващата година ще заиграя.
За друго ми е мисълта. Не за паркинга за колелета, на който Тео си оставя колелцето сутрин, не за свободата на свободногледаното дете да седне на улицата, да си събуе ботушчето, за да си оправи чорапчето. В БГ на такова дете щяха да му кажат " Колко пъти съм ти казвала ..." "Виж се на какво приличаш ...." и други по-немили неща.
Говоря за Децата на Новото време и за Океана от комуникация, в който навигират свободни от малки. И за неблагоразумието някои да пуснат котва и да "почват да учат английския" в осми клас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар