Наблюдател съм на ... може би последния епизод в живота на най-топлото, меко и гальовно същество, с което Господ ни е срещал - нашето черно кокиченце, петият елемент на нашето семейство - мъдрият, добър и достоен Фисьо. Виждам какви са законите на старостта - усамотение, нежелание за нов приток на сили и поглъщане на храна, понасяне на болка, потъване в собствен свят - явни стъпки към житейски финал.
Страдаме. И се възхищаваме. И мълчим. Няма нужда от думи и затова не продължавам за това ...
Темата ми е за едни други котета. Казват, че Котката те осиновява, а не ти нея. Ако някой някога ми бе казал, че варненски котета ще осиновят германско семейство, бих сметнала, че това е начало на детска приказка. Е, на истинска приказка е. И в началото и стои Добрата Фея - Котешкия Ангел - Мис Ели.
Преставете си - слънчев септемврийски ден. Един си трака на компютъра, друг си пише на дъската, трети говори по телефона. За Виста това е един работен ден. В един момент през отворения прозорец влиза бременна котка, сгушва се под масичката в офиса и ... започва да ражда.
Едва успяхме да подпъхнем един кашон. За по малко от час се родиха шест мокри, слепи мишчици. На шестото не му бе писано да живее, но двете големи рижави братчета веднага най-стратегическото място за бозаене, другите три мишлета и те успяха да докопат млекце и така ... след един час във Виста се "записаха" пет мокри мишлета и една изморена мама. Един клиент влезе в офиса и ние му казахме "Внимавайте, в краката ви има новородени котета."
Ами сега! Поне три месеца трябваше да ги пазим. Къде? Всички живеем в малки апартаменти, всеки има я котка я куче, някои имат по няколко и от двете. И се сетихме за шест прекрасни момичета от четири страни - нашите сърцати доброволки Лина, Лиа, Мод, Мая, Селия и Каролина.
"Хей, момичета, обичате ли котета? "Оооо, много обичаме! Ама да не сте алергични към котета? Хммм не, не сме алергични. Ама малки слепи котета обичате ли? Амии, даа, защо не, обичаме! Е, добре, след малко ще ви донеса шест!"
И така, отново час по-късно кашонът бе доставен на доброволките. Когато човек е дошъл да помага със силата на сърцето си, дали ще помага на котета или на деца в нужда е все едно. Шестте котешки Ангели се захванаха с малкия зоопарк.
В началото кашонът им беше като телевизор, сядаха и го гледаха хипнотизирани с часове, а после, когато от телевизора започнаха да изскачат малките топчици и да спят върху тях заедно с мамата, когато въздухът се насити с аромат и разни други неща, пренесохме тримесечните юначета и мамата в офиса на фондацията. Там готвехме с децата от дома, катереха се по вратовете и главите ни, по масата задължително и дойде време да мислим как да ги раздадем.
Разбира се, навън бе зима. Не толкова люта като сегашната, но зима. И двете малки братчета развиха тежко неврологично заболяване - силен тремор. Особено едното- Чорапчето - се клатеше като въртележка. И какво стана - появи се приятелка, която ни даде координатите на фондация "Animal Hope" Добрите хора в нея намериха немско семейство, което искаше нашите котета. Купиха билет на рижавите братчета и майка им за Германия. Друга добра жена осинови шареното сестриче. И двете - болничките са в дома на Котешкия Ангел - мис Ели. Вече са големи, шишави котки. Пак се клатят, но това не им пречи да лапат и всичко останало.
Всички участници в тази история са спасени. И ние също - спасихме Вярата си в Хората. И в Котките.
Само на децата от дома за сираци не можахме лесно да обясним, че котета са осиновени, а ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар