Индонезия. Семаранг, милионен град в многомилионна държава от етични и толерантни мюсолмани. Мис Тони, обаче, е настанена в къщата на семейство католици, които държат коледната елха през юли, водят я в църква в неделя и пеят Аллах е велик в католически вариант и ... се стараят да направят всичко, което гостоприемството повелява, за да може тази рошава бяла жена да се почувства спокойна.
Закуска. Рошавата бяла жена цяла нощ се е борила с комарите, стоновете на имама от близката джамия в четири сутринта и гекото, гущер, който ей така на, си живее в стаята под леглото, но даже и си казва името ге-ко, ге-ко през няколко минути, за да не вземе случайно някой да заспи. Тя слиза в кухнята, за да се престраши да си измие зъбите с вода от бетонното корито в банята, студена вода, разбира се, защото бойлер никога не е имало. Усмихнатата домакиня я поздравява ведро с "Сабат манди!",което е индонезийския вариант на "Добро утро!" в буквален превод на "Честита баня!". Мис Тони, която е понаучила някоя думичка, разбира манди и казва "аааа, манди, но манди!" притрепервайки. Любезната, мила, сърдечна жена е силно смутена. На нейния език това значи "А,ааа добро, не е добро утрото!"
Рошавата неумита бяла жена започва да си мие зъбите с канче в мивката - оооо, ужас, да покажеш пред хората как си миеш зъбите, това е върховен срам, това е нечисто действие и съвпада с други хигиенни навици без нужда от пояснение. Цялото събудено семейство гледа недоумяващо сънената тролка.
Любезната домакиня пристъпва крачка напред и пита "Наси?", в превод "ориз за закуска?". Оооо, боже, пак ли ориз, изписва се на лицето на мис Тони, която от пет дни друго освен ориз не е яла и стомахът и е с плътността на бетоновоз. Разбира се, гримасата говори повече от хиляда думи и жената разбира, че оризът е отхвърлен категорично. "Нуудълс?!" пита тя с надежда и мис Тони се ухилва възторжено с бели зъби, клати глава в двете посоки и казва "Йес, нуудълс, йес!". Добре де, казваш йес, а главата ти показва ноу. Йес е кимане. Милата женичка вече не знае на какво да вярва, на очите си или на английския си. Предпочита първото. Какво ще я правим? С мъжа и се оттеглят притеснено на съвещание и решават, ще направим палачинки.
Палачинки се правели само на Коледа. Сега е август. Децата са в неистов възторг. Празник. Недоволната бяла жена е вдъхновила майка им да закъснее за работа и да прави палачинки. Ура! Осъзнала, че отново е сгафила сериозно, бялата жена се е оттеглила засрамено в стаята при гекото и се чуди в коя земя да потъне. Е, няма как. Слиза за закуска. На масата има куп прекрасни и ухайни палачинки, децата са седнали на ръцете си от нетърпение да започнат, но всички чакат гостенката, измита, сресана, с чисти зъби и с неловка усмивка.
Сяда културният хипопотам на масата, подканват я да си вземе палачинка и ... о, боже, тя посяга към купа и взема палачинка .... с лявата ръка.
В света на тези хора лявата ръка е ... мръсната. Не обяснявам за какво се ползва. Край с палачинките. Плачи народе! Плачете и вие, деца! С палачинките е свършено. Те са омърсени. Никой не се докосва до тях. Останалото е ... мълчание и огромно чувство за вина и неуместност от бялата жена. Благодаря, нахраних се!
И така, потънала в озадачение и усещане за минно поле от гафове, бялата жена сяда на балкона си, който гледа към улицата. Опира босите си ходила до перваза, седнала на земята. В долната му част, разбира се. Ходилата. Единствената непокрита част от тялото и от кръста надолу. След не повече от няколко минути сърдита съседка започва да тропа на вратата. Защо съм ги обиждала- Да покажеш подметка или стъпало в Азия било равностойно на това да си свалиш гащите. Притеснената домакиня се качва и ме моли да прибера белите си копита.
И така, не минаха и петдесет минути и европейският динозавър извърши пет непростими културни обиди. Които осъзна на семинара за интеркултурна компетентност два часа по-късно.
Съвет - не правете като тази жена! Питайте, четете много преди да стъпите на чужда земя. Никой не знае, че вашият свят е различен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар