Вторникът минава, остават три дни до сватбата, а аз се чудя
и се мая какво ще става. Лелите в къщата се увеличават с геометрична прогресия.
В сряда сутринта има още пет нови. Пристигнали с нощните автобуси от шестстотин
километра, те влизат направо в кухнята и започват да режат лук, мачкат чесън и
мият чинии.
Днес май ще се пазарува. Ооо, и ще срещна булката в града,
разбирам. Хубаво, приготвила съм и десетина въпроси за интервю за работа,
шегувам се аз на английски с речник от 20 думи, без спомагателни глаголи и с
много клатене на глава. Клатенето на глава в Индия е основният ice-breaker след широко лъсналите бели зъби
на черен фон. То значи „Я стане, я не стане”, но спокойно, всичко е под
контрол, нали си клатим главите в такт. Излизаме, натоварваме се на рикша, три
заоблени дами и Кауселия отгоре ни,
минаваме на милиметри покрай задниците на крави, автобуси, носовете на засилени
коли и мотоциклети и ето ни – в града да пазаруваме гривни.
Идват две усмихнати, хубави момичета и Кауселия гордо ги
представя Гаури мами, Гаури мами систър. Добре де, аз съм виждала булката Гаури
на снимка, това момиче е досущ като нея, ама това пък да е майка и? Тази жена
на колко години е раждала? После разбирам, че това е самата Гаури, защото мами
било женското на мама, което пък било
чичо. Да, но моментът на началната прегръдка вече е изпуснат и аз се опитвам на
наваксам с широка усмивка и активно клатене на глава.
Няма проблем. Булката вече се е вторачила в стените от
гривни и джунджурии, които пъргавите продавачи засипват отгоре ни. Трудно
можете да си представите магазин за гривни, в който от пода до тавана има …. гривни,
нали? Ами да. И аз. Но това е положението. На всяка ръка трябва да има поне по
двадесеттина, за всяко сари трябва отделен комплект, matching colour, green
colour ,,, colour. За имитациите на злато да не говорим – те са буквално
тонове. За биндитата, шнолите за коса, лепенките, обиците за нос, иглите за
сари, те са в огромни панери.
Моето главоболие взема връх над суетата и решавам да се
отдръпна за малко, но жените ме придърпват и насърчително ме убеждават да си
избера гривни, обици и какво ли още не. Обици, не, дупки не, опитвам се да
обясня аз, а те ме гледат смаяно, как така жена без обици, продавачът се качва
на втория етаж и носи огромен кашон с клипси. Добре, това може, ама обица на
носа, не. Разгеле, размина ми се. Затова пък трябваше да си избера няколко
дузини гривни, защото сарито ми щеше да е зелено, което значи green colour bangles, matching colour very
good, super! Golden colour,
beautiful!
Следващата шопинг дестинация бе луксозен магазин за облекло,
в който майката на младоженеца трябваше да купи дрехи за всички мъжки роднини
от семейството на булката, а сестрата на булката, да избере принцов костюм на
младоженеца за една от церемониите. Е това отне три часа. Аз за десетина минути
напазарувах две ризки за Боби и останалото беше чакане.
Индийските търговци
имат някакво особено отношение към чакащите роднини. Те са нещо като невидим
бивак в магазина, сядат си на столчета, чакат си, от време на време си вадят по
някоя тенджерка с манджа, хапват си, бъбрят си на висок глас, обсъждат изборите
на купувачите, опитват се да се пазарят с продавача, цъкат, клатят глава и
поръчват следващата купчина дрехи за разглеждане. Ако това се беше случило в
наш магазин, нацупената продавачка би ни изгонила след десетата минута, би
правила отегчени физиономии на втората разгърната риза и би блъснала вратата
след нас. А тук не. И най-интересното е, че непрекъснато прииждат нови роднини,
наместват се и те, влиза някой разносвач на кафе и времето спира.
Аз време имам, нашепвам си мантрата на забързания човек аз и разбирам, че трябва да приготвя всичките
си сетива в бойна готовност, защото отиваме не къде да е, а на централния пазар
да избираме сарита за 60 роднини, зеленчуци за 50 гости и може би стотици други
неща, които не са ми понятни.
Представете си как се стига до централния пазар в
най-натовареното време на деня в рикша. И ice-bucket challenge да бяха изсипали
отгоре ми след като стигнахме, минавайки на милиметри покрай задниците на
крави, носовете на мотоциклети и ауспусите на камиони, нямаше да ми мигне
окото. Пазарът в този многомилионен индийски град е толкова побъркващо шумен,
многолюден и богат на разложение, че моето набито азиатско око се облещи, а умението ми да
оцелявам в индийски хаос бе подложено на тежко изпитание. Най-стресиращото от
всичко бе, че мехурът ми настояваше за освобождение. И това нямаше как да стане в тоалетната на
пазара. В десетия кръг на ада да ме бяха пратили, щях да си свиркам, но не и
там.
Ей, намерихме му начина. Примолихме се в един дюкян да ни
услужат с условия за облекчаване в задния им двор. За компенсация си купих
чантичка. И сега, като казвам дюкян, да не си мислите, че това е нещо подобно
на наш магазин, на турски или арабски магазин или нещо още по-екзотично. Това е тесен коридор на пода на който са
постлани дюшеци, върху тях рогозки, през деня клиентите си събуват джапанките и
седят там, потънали в купчини от платове, през
нощта собствениците спят, а през цялото останало време ядат, крещят или
се веселят. Е така, в такива места трябваше да прекараме следващите шест часа и
да изберем не 60, а само четири сарита,
защото пазарлъкът явно не беше в успешна астрологична прогноза този ден.
Вече почти се беше стъмнило и хайде, с всичките торби
тепърва щяхме да купуваме зеленчуци. Четири жени, от които едната бременна, другата
с операция и третата възрастна с шест
торби, тепърва ще купуват зеленчуци. Какво ли ме чака, мислех си аз, докато
тътрех две тежки от пазаруване чанти. Да взема да пробвам да си ги сложа на
главата като местните жени ли? Идеално решение, тъкмо заваля.
Как се купуват зеленчуци на тъмно и в дъжд, как се пазари
рикша, как се натоварваме в нея с всичкия багаж, как стигаме до вкъщи, това е
нещо като Боливудска хорър-комедия. Ще кажа само, че по едно време една крава
беше загризала кориандъра в едната от торбите. И това на кръстовище. Явно в
този трафик, кравешкият нюх е върховно умение за оцеляване.
Е, не сме изпълнили плана, мислех си аз, докато се опитвах
да се наместя на леглото, заето вече от две лели без да подозирам, че на другия
ден всичко купено ще бъде вече изядено, ще пазаруваме зеленчуци ама този път от
близкия пазар отново и ще почнат да пристигат роднините.
Няма коментари:
Публикуване на коментар