Най-големият кръст в света.
Най-големият в света паметник на Александър Македонски, и най-скъпият, естествено - за нескромните 8,3 милиона евро.
Три плачещи върби в реката, внос от Нова Зеландия, стрували 250 хиляди евро.
Белият дом, редом с Белведере чакат новия си съсед London Eye.
Айфеловата кула все още е в идеен проект, но за Испанските стълби от Рим трябва да бъде изграден специален хълм на малкото незастроено късче от големия площад. Ще ги почват тия дни.
Бикът от Уолстрийт пред магазин за обувки.
Два моста с повече от петдесет бронзови статуи на всеки. Включително и на Никола Вапцаров.
Това ли е македонската идентичност? Това ли е истинската възхвала на комитите, дали живота си за свободата на родния си край?
Не. Това е копи-пейст синдрома на крадливите политици-грандомани. Отива премиерът в Ню Йорк, вижда Развилнелия се бик, вдига телефона и заръчва докато се върне, да го има. Вижда остров с три палми в Париж и понеже остров не се прави лесно в немирния Вардар, поръчва три върби в саксии насред реката. И това е само отвън. Предполагам, че спи в саркофаг, Клеопатра му смига в банята, а Пикасо го зове от стълбите.
Добре, а къде е истинската Македония? Разбрахме, историята е сложна. Смесена е. Все по-смесена ще става. И все по-сложна.
Албанците искат двуезичие. Обагрени в ярки слънца младежи реват с мощен глас "Ма-ке-дония!". На чаршията извива глас към небесата мюезинът, под чаршията пеят дружно другарите от ВМРО. Гърците се захванали да строят по-висок паметник на Александър. И за повече пари сигурно. Ако сервитьорът в заведението те помоли да говориш на македонски, повтаряш думите си по-високо и отчетливо на чист български и си разбран. Цар Самуил те гледа смутено от ъгъла на площада с многото паметници, сякаш иска да ти каже "Поседнах за малко". Пред заведение за сръбски плескавици и италианска кухня.
Аз я намерих в сърцата на приятелите си. В гостоприемността на хората, които те изпращат с повече подаръци, отколкото си пристигнал. В умилителните думи, които топлят сърцето като мекиците на баба. Дечкото ми е приятел, внучето ми е племенник, девойката ми е гадже, картичката ми е билет. В кебапчето с каймак, в баницата със сланина, в баклавата с турско кафе. В камъните и дупките по чаршията, в пламенните песни в кафаната.
Но най-вече я намерих в историята на прадядото на приятел, който пет пъти сменил униформата на войската, за която се бил. Започнал с турска, минал през сръбска, българска, пак сръбска, дали навлякъл македонска не разбрах. В историята на главната улица, построена заради желанието на турския паша да мине по централна улица от гарата до моста и после сменила името си пет пъти за по-малко от век. В хумора на хората, които те питат "Защо конят стои на задните си крака?" и си отговарят "Да видиш добре за какъв к.. са отишли парите ни".
В топлото и родно чувство, когато всички се хванем на онова бавното, тежко хоро и запеем "Македонско девойче, пиле шарено".
В това да ти е шарено и мешано.
По македонски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар