Да учиш Език с Небцето си

Това бе един от онези мои часове, за които, след като пораснат, децата ще казват "Ех, много странен беше този английски във Вистата. Няма да забравя как мис Тони ни кара да пием какао с черен пипер, индийско орехче, ванилия, канела, мед и даже сол. Ама не беше толкова гадно, всъщност!"

Защо го правя ли? Защото пътувам. И  зная, че езикът не е сам в главата. Помагат му сетивата.

Да възприемеш чужд език е смелост, която изисква отдаване. Приемане на реалността на Непознатото,  Неопитаното, Нетрадиционното. Да навлезеш в чужда култура и да изпиташ с небцето си тръпката да комбинираш неподозирани вкусове е обичайна част от бита на всеки истински пътешественик.

А какво е езикът, освен Пътешествие. И то изисква смелост, адаптивност и отвореност на всички сетива.

Затова в този час завързахме Очите и Разума и поднесохме на Небцето "познатото в танц с  неизследваното".

Този, който е изпил на един дъх горещ шоколад, за да открие, че вътре има някаква странна магийка, първо се е доверил, второ се е престрашил и трето се е потопил.

А междувременно учихме сложен урок за ацтеките и историята на Шоколада. Как да не се потопиш изцяло в магията му!