Преди да замина за Индия и по време на целия си престой в Бали се опитвах да схвана силата на епоса Рамаяма, който на пръв поглед изглежда като типичната история на отвлечената Елена, засегнатата мъжка чест, двубоя между доброто и злото с две думи … екшън с елементи на романтична трагедия. Защо хората играят театър на сенките в Индонезия, защо има цял телевизионен канал с епоса на Рамаяна, защо легендите се разказват като култово четиво на хиндуизма, не разбирах. Докато не се срещнах с Равинат Бхарадвадж, момче от кастата на брамините, което е прекарало години при изворите на река Ганг в планината Кайлаш и е учило проповядване на Рамаяма. „Свободен ли си тази нощ, питам го?” и сядам на стълбите пред хотела, за да потъна в увлекателната история, върху която са построени повечето традиционни и модерни приказки. Ако сте свободни тази нощ, чуйте я и вие!
В една гора в провинция Айодия, щата Гуджарат, в семейство на брамини се родили две момченца Рама и Лакшман. Още в първите години на детството им, родителите им разбрали, че са необикновени. Можели да повдигат тежки дървета, научили се да четат и пишат, преборвали се с демоните наоколо. А по това време горите гъмжали от демони - мутанти, получовеци, полубогове, които били с размери на динозаври.
Славата на момчетата се разчула навред и всички разбрали, че първородният Рама е аватар на Шива – прероден бог в човек. Кралят на Айодия обявил конкурс за жених на прелестната си дъщеря Сита, Рама го спечелил от раз и сватбата се превърнала в най-голямото събитие в Бхарат – старото име на Индия обхващащо Пакистан, Бирма, Бангладеш, Афганистан. Рама и Сита се превърнали в най-харесваната двойка, олицетворение на красота и добродетел. Нямало друг мъж като Рама, толкова снажен и почтен, толкова вежлив и умен. И досега индийските жени въздишат „искам съпруг като Рама”, усмихва се браминът. С тях в щастие и разкош заживял и Лакшман. Не веднъж демоните се опитвали да отвлекат Сита, неведнъж Рама се преборвал и спасявал жена си от тях. Всички демони успял да победи, но не и полумаймуната, получовек демон Хануман, който единствен се изплъзвал от меча му.
Рама живеел в несигурност, че Хануман застрашава съпругата му до момента в който Хануман му се появил, заклел му се във вярност, разкъсал гърдите си и вътре заблестял портрета на Рама и Сита. „Това е един от нашите принципи”, казва ми браминът, „независимо колко си силен или велик, винаги трябва да си лоялен към някого и да му служиш вярно. Нищо, че Хануман бил всесилен демон, той избрал да служи на по-слабия от него Рама и го доказал в изпитания.” И така, всички демони били укротени, никой не застрашавал сигурността на Сита, никой, освен … Съмнението. Докато Рама бил на война, някой му подшушнал, че Сита не му е вярна, той се върнал с гръм и трясък, обвинил я и и заповядал да влезе в огъня, за да докаже верността си. Сита се хвърлила в пламъците, богът на огъня излязъл разгневен и я върнал невредима на Рама пред очите на цялото кралство, Рама потънал в угризения и се заклел 14 години да живее в отшелничество, за да изкупи греха си. Разбира се, Сита, Лакшман и Хануман го последвали в гората и отново заживяли щастливо.
Голямата опасност, обаче, надвисвала над безметежното щастие от другия край на огромна Индия – остров Шри Ланка, където живеел съперникът на Рама, полудемонът –получовек Равана – най-умният и най-злият сред човеците, бащата на самолета, надареният от Шива с безсмъртие злодей. Гробът му е открит в Шри Ланка – гигант без глава, и е място на поклонение и до днес. И така, Равана се преобразил в елен и тръгнал да броди в горите на Рама без дори да подозира за любовта на щастливата двойка. Зърнал Сита на реката, смаян от красотата и я пожелал, завърнал се в кралството си, обявил, че ще я отвлече и ще се завърне с булка и отново преобразен, долетял на самолета си Вимана в горите на Рама. Вече, обаче, знаел, че Сита е съпруга на Рама, но не можел да се отметне от дадената си дума пред поданиците си, да смири мъжкото си его, да надвие желанието си.
През това време Рама усещал, че нещо застрашава Сита и тръгвайки на лов, помолил брат си Лакшман да пази булката. Лакшман, обаче, бил подмамен от демон, който надничал през прозореца. Какво да прави, трябвало да излезе и да остави Сита сама. Тогава той нарисувал една черта, която е мощен символ в хиндуизма и досега Lakshman Rheka – “линията на Лакшман” – случайна ли е приликата с българската дума за река не знам, и казал на Сита да не прекрачва чертата, за да бъде в безопасност. „Така знаят и индуските жени и досега”, споменава браминът, „ако не прекрачват чертата на сигурността, ще бъдат в безопасност”. За значението на ограниченията и преградите като препятствие и защита оставам да мисля за по-късно и продължавам да слушам.
Сита, разбира се, като всяка жена, забравила бързо за чертата, видяла елена пред къщата си и според брамина, „привлечена от женско любопитство”, отишла да го погали. Според мен, привлечена от химията на хормоните, но не възразявам. Равана грабнал Сита, метнал я на самолета Вимана и полетял за кралството си. Ридаещата Сита мятала по пътя гривни, рози, мъниста, та да могат да я открият, но когато влязла в двореца на Равана, потънала в угризение и страх, че е нарушила забраната и не посмяла да търси изход и да избяга. Рама, от своя страна, пък не смеел да се посрами пред хората, че жена му е избягала, тайно я търсил в дома на баща и, в гората с години, докато най-накрая споделил с Хануман мъката си. Богът на маймуните веднага полетял над полета и гори и открил Сита в Шри Ланка, върнал се и заявил на Рама, че незабавно трябва да тръгнат и да си я приберат. Тръгнали пеша от единия край на Индия до другия, следвани от огромна армия маймуни,по следите на изхвърлените от Сита бижута. За колко време никой не знае, стигнали до най-южната точка на Индия – нос Каня Кумари, обливан от водите на Индийския океан. До Шри Ланка ги деляли само 47 километра, но по море. Как да прекосят водата?
Рама се помолил на Шива, но богът заявил, че елементите не могат да бъдат променяни. „Ако искаш мост, направи си мост”, казал му. Как да си направи мост, мислил Рама, но маймуните намерили начин, взели камъни, пишели върху тях името на Рама, хвърляли ги в морето, камъните не потъвали и образували моста. „И досега този отрязък суша между Шри Ланка и полуострова съществува”, възкликва браминът. Минала маймунската армия по моста, навлязла в двореца, но Сита там я нямало. Освен, че гъмжал от демони, дворецът бил пазен от … сина на Хануман. З а бог Хануман се знае, че е най-достолепният ерген сред боговете, никога не се доосвал до жена, успял да победи либидото си със силата на волята. Как тогава син? Ами като летял над Индия, капка от потта му капнала върху сношаващи се алигатори и от тях се родил синът му. Ами сега, как да се бие срещу сина си? Разкъсван от терзания, Хануман споделил болката си с Рама, но Рама възразил, че законът на лоялността изисква от Хануман да направи жертвата. Хануман не убил сина си, но го вързал за опашката му за една скала.
Демоните победени, предводителят им укротен, но оставало да се преборят с двамата братя и сестрата на Равана. Първо убили сестрата – отрязали и носа. „И досега на индийките им казват, не се възгордявай, че да не ти отрежем носа”, между другото споменава браминът, аз настръхвам от ужас. Другият брат бил толкова лаком и огромен, че ядял цели крави, но Хануман го ликвидирал за миг. Оставал третият брат – този, който спял шест месеца в годината и да го събудят трябвало да влязат с армии барабани в ушите му. И него убили – „това не са ли пороците – суета, алчност и мързел”, мисля си, казвам на брамина, а той ме поглежда учудено и казва,” хмм интересно, не се бях сетил”. През това време Равана се опитвал да накара Сита да го пожелае в тайната гора на другия край на острова, където я бил отвел със самолета си. „Не я докосвал, защото бил мъж с чест и можел да докосне жена, само когато тя била готова за това,”казва браминът.
Да, но в битката загинал братът на Рама, Лакшман. Боят спрял и Хануман и Рама отнесли тялото на Лакшман в една пещера. Потъналият в скръб Рама се молел страстно на Шива да върне брат му към живота, Шива се появил и заявил, че само в планината Кайлаш могат да намерят билките, които ще възкресят Лакшман. „От там тръгва цялата Аюрведа,”, възкликва браминът. Хануман веднага полетял към Кайлаш, но билките там били толкова много, че не знаейки коя да вземе, той вдигнал на дланта си цялата планина и я донесъл на Рама. Рама взел билката и Лакшман възкръснал.
Рама вече бил се отказал да се бори за Сита, видял опасността да изгуби брат си, но Лакшман и Хануман настоявали битката да продължи и тръгнали към тайната гора. Там дошло и времето за края на екшъна … срещата между Равана и Рама. Равана започнал да се подиграва на Рама, че жена му не го иска, но „принцип на истинския мъж е да не вярва на друг мъж, който говори за жена му”, казва браминът и Рама не повярвал. Появила се Сита, казала, че иска Рама и двубоят започнал. Равана имал едно тайно оръжие от бог Шива, можел да умре единствено, ако отрежат главата му и затова си направил девет глави. Една след друга стрелите, усилвани със специални мантри на честота 108, магическото число, за което ще разказвам после, пронизвали главите на Равана, но демонът не умирал. Най-после Рама и Лакшми с меч поразили единствената останала глава и … щастлива развръзка.
Сита потънала в обятията на законния си съпруг, отнесена била в Айодия, появили се Вишну, Шива и Брама пред Рама и му казали, че и изпълнил предназначението на живота си – да изиграе историята на Рамаяма, която да бъде описана и подвързана в свещена книга.
Това бе предназначението на тази нощ, да науча и разкажа тази история, да разсъждавам за символите зад сцените и да търся смисъла на мъдростта в приказката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар