Двамата сребърни младоженци росни, пресни след Голямата Сребърна Пеперудена Сватба тръгват на път към София с БДЖ с основната идея да порепетират за Индия. Комфортът на купето никак не отговаря на очакванията им, топло е, няма войнишко зелени седалки, а плюшени, прозорците са чисти и най-вече, на стъклата са залепени ... пеперуда, бамбук и калинка.
Още по-впечатляваща е поредицата интересни хора, които се изреждат в купето им - от украински дядо с обувки отпреди войната, който пътува към Мездра, за да си изтегли пенсията и да я обърне в долари и евро, до весели студентки от Попово, тръгнали към Плевен да учат в Медицинския, гръмогласна леличка, която си шушука по Вайбъра с дъщеря си в Банког, сърдита кифла, която се кара с приятеля си, че не я е уважил достатъчно на празника и двама хакерчета, които не свалят лаптопите от лаповете си и пишат някакви много сложни формули на карирани листи. Тони мижа с едното око и се прави, че спи, но ухото и другото очо са наострени като мустака на бат Милко.
Слизаме в Големия град и хукваме към посолството за визи. София е покрита в изобилен пухкав сняг, във Варна е пролет, Тони превзема един снежен замък за целите на фейсбук и запъхтяни се явяват в посолството в уречения за интервю час. Но, в посолството времето тече по друг начин. За да разкажем как, ще се върнем една стъпка назад.
На спирката до Индийското посолство има някакъв строеж на Китайско посолство. Навсякъде е побеляло, но около Китайското няма и снежинка, защото неуморни китайци дърпат странни инструменти като рало с въже - първият китаец дърпа въжето, а вторият бута една дървена дъска и изгребват всеки микрон сняг.
Индийското посолство е потънало в сняг, вижда се малка пъртинка към стълбите. Защо да го чистят снега, нали ще се стопи. Посреща ни усмихнат красив индиец и ни въвежда към чиновника зад гишето. Разбира се, ние сме навреме, но пред нас са хора, които са били там от сутринта. Има и стъклена кутия с Внушения за предложения. Аха, Омммм, казвам си и потъвам в индийските вестници и списания, но Боби е нетърпелив, ще му се да разбере какво се случва. Нищо, казвам му, чакай си, ще стане. Хората не бързат. Това е Индия. Дааа, след четири часа Оммм, чиновникът усмихнато ни приема, зарадва ни се и без да ни пита нищо особено ни дава визите. Питам го да ни препоръча нещо за разглеждане в Бангалор, а той смутено вдига рамене, не бил ходил там никога. Да, Тончо, населението на Индия е колкото Европа, не знаеш ли, подсеща ме Боби, вещо по географски. Йей, подскачам от възторг аз, и ние ще ходим на гости на момчето, което се класира второ на Индия търси талант, разбираш ли?!
Възторжени излизаме навън и буца сняг от покрива вече е затрупала пъртината. В Китай наближава лятото.
На картинката - улична котка в богат квартал с три купчинки различна храна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар