На Север в Търсене на Чудеса

Ако трябваше да направя филм за Машината на Времето, щях да го снимам в Букурещ.

С онези дупки - червеи, с които можеш да прескачаш от една епоха в друга, от един слой в друг, от едно време в друго.

От накитената гиздавост на буржоазията, в скованата тромавост на сталинизма.

От немарата на демокрацията, в грандиозната монументалност на комунизма.

От теслата на чаушесковата пролетарска архитектура в изяществото на Малкия Париж.

От красивото в зловещо грозното. От бетона в танца. От стандартното в нереалното.

Букурещ е град, в който червеите на времето дълбаят своите дупки и в тях се наместват хората. Закипява живот, лее се веселие, ражда се уют. Случват се хиляди неща едновременно, развиват се идеи, има движение.

Грамадите пък си стоят и дебнат. Остри бетонни ъгли се зверят на пищни и изящни дантели от камък, прозорчета като бункери надничат към палати, обвити с бръшлян. Тук там лъскави стоманенобетонни модерни обелиски пронизват небето, но кубетата на магично-красивите църкви сякаш ги гледат мъдро и ги питат закъде са се забързали толкова.

Бяхме нарекли двудневната си спонтанна екскурзия "Търсене на Чудеса".
Който търси, намира.

Намерихме огромен аристократичен апартамент в Арменската махала с роял в хола, и петминутен коридор докато се стигне до кухнята. Излязохме от зданието и онемяхме - оказа се, че точно в този квартал, на съседната улица била квартирата на Левски.

Тръгнахме към Стария град и намерихме уникално фотостудио от началото на миналия век. Потънахме в очарованието на старите снимки, объркахме посоката, попаднахме на задънена уличка и хоп - открихме огромна и величествена фасада на някогашната стокова борса, приютила антиквари и художници, хиляди бижута и картини.

Кривнахме в друга уличка и попаднахме на явно най-славната бирария в цяла Румъния. Надникнахме зад запотените стъкла и всичките ни сетива ни повлякоха към уюта на ниските тавани и малките масички, сочната полента и жарките меса и многото, много червено вино.

А само на следващия ъгъл пък бе една от най-красивите, уютни и спотаени във вълшебно могъшество църкви, която съм виждала в живота си. Заключена до преди минута, вратата се отвори пред нас и ни подкани в лоното на една друга, по-усмихната и по-топла вяра.

На сутринта пък отместих поглед от гигантската грамада от 1000 и повече стаи и площ колкото десетки футболни игрища, за да се насладя на цветовете на есента, и я виж - четирилистна детелинка.

Най-голямата магия бе в малките улички на Еврейския квартал. Осиротели, изящни къщи се разпадаха под неуморната мощ на времето, но дори в старостта величието на сводовете, на каменните резби и великолепните прозорци сякаш звучеше като орган в симфонията от звуци на ежедневието. И ето - появи се и великолепният финал - Синагогата, обляна от слънчеви лъчи.

Букурещ е като история с неочакван край. Никога не знаеш къде ще те отведе Червеевата дупка, в която си пъхнал носа си от любопитство. Едно обаче е сигурно - ще ти е безкрайно интересно!