В България да си Ентусиаст е кауза. Когато работиш с деца. Но не и когато работиш с болници. С "институции". Тогава става мисия. Мисия Невъзможна.
Това е изживяната история за помрачения ентусиазъм, за неосъществените добри намерения и за желанието да продължим Въпреки и Именно защото.
Болницата е Университетската Варненска болница. Главният герой е подписаният на писмото.
В началото на миналата година Делфините започват да търсят кауза за поредното си грамадно добро дело. Майките на деца с церебрална парализа проплакват, че държавата е измислила клинична пътека за рехабилитация на децата им с много добри възможности, но Варненската физиотерапия не я прилага, защото няма оборудван кабинет. Ще помогнете ли да го оборудваме? Разбира се, усмихват се Делфините и запрятат ръкави. Помагат им десетки приятели и международни доброволци.
Майките получават официално писмо с подпис, че събраните средства ще бъдат изцяло изразходвани за обзавеждане на две стаи за бобат терапия на децата им. Колко пари ще трябват. Около 12 000 лева. ОК, това значи много картички нали. Почваме. А Българската Коледа ще дари локомат. Само Варна няма такъв. Чакали някой да им го поиска.
Аз лично направих около 2000 картички. Целият декември кухненската ми маса беше в силикон до малките часове на нощта. Семейството ми пое твовара на моята неистова заетост, а после здравето ми пое тежестта на неистовата умора. Изболедувах умората през януари.
Но ми бе по--трудно да изболедувам гнева и огорчението през февруари.
Среща с екипа на болницата. А, хубаво, събрали сте пари. Те за какво бяха? А, ами добре, ОБАЧЕ ние нямаме сключен договор за такава клинична пътека. Е, то не може така лесно да се сключват договори. Няма да стане.
Майките започват борба. Говорят с депутати. Общински съветници. Компромис има, болницата сключва договор за пътека.
Да, но ВЪПРЕКИ че имаме вече пътека, нямаме капацитет. Няма къде да ги настаняваме тези деца. Нямаме обучени специалисти. Нямаме намерение да ги обучаваме, защото някой ден ще налеем едни милиони в специална клиника за детска физиотерапия и тогава ще почнем да се занимаваме. Тези милиони ще са милиони, а не като вашите мизерни 15 000 лева. Вие какво си представяте?
Колко струва оборудването на този център. Не повече от 12 000 лева. Ние ги имаме. Само ни дайте стая и ще я обзаведем. Имаме и специалист. Обучаван в Англия. Тя може да обучи ваши физиотерапевти. Ама на вас кой ви каза, че нашите физиотерапевти искат да се обучават.
И така - до октомври, когато получаваме официален отказ от Университетската болница да приеме дарението, защото нямало как да го оползотвори.
Разгеле, намерихме друга болница. Частна. Ще направят стаята. Ще приемат децата по клинична пътека. Ще се погрижат за родителите им. Ще обучат лекарите си.
Поръчахме обзавеждането на стаята. От Турция и Полша. Ще пристигне може би след Коледа. Преговаряме за ниска цена за транспорт. Търсим връзки за по-изгоден транспорт. Цепим стотинката. Работим.
И ИМЕННО ЗАЩОТО Ентусиазмът е Мисия в тази Скована Държава, Делфините и аз отново правим картички. Този път за апаратура за новородени оставени бебенца в Дома за медико-социални грижи във Виница. И отново семейството ми вечеря картички.
Посолени с Наивен Неуморен Ентусиазъм!
Майка съм на дете с ДЦП и ми стана много тъжно, прочитайки публикацията Ви. За съжаление, събраните с много работа и желание пари от сърцати хора като вас не стигат до тези, на които искате да помогнете. В една клиника в София ползването на ДАРЕНИЯ локомат струва 50лв. на час. Може да се ползва и по пътека, но тогава детето се лишава от другите терапии по пътеката, предоставя се "избор" на родителите. Та колкото и цинично да звучи, добре, че от Св. Марина не са оползотворили дарението по подобен начин. Благодаря за това, което правите за деца като моето! Въпреки всичко Вашият Наивен, Неуморен Еентусиазъм има смисъл и стопля нечии сърца!
ОтговорИзтриванеИзборът на децата в София е или процедура с локомат или други 3 процедури. Децата във Варна нямат нито едното, нито другото.
Изтриване