Португалците я наричат Saudate - тялото ми я нарича сладка умора, Габи я нарича "живеене без време", Андрея я нарича "свобода от контрола", Ванко я нарича "промяна на настройката", аз я наричам пост-лисабонска немога.
"Немога" като ин за ян на "Всичкомога".
Защото това бяха истински две седмици на "Всичкомога" с повече от четирдесет луди-млади деца с огромни сърца и неизчерпаема енергия. За добрини, за щуротии, за споделяне, за безсънни нощи край океана, за празнуване.
Българското семейство БалканХлапета бяха в центъра на жегата на "всичкомога". Няма как да се превърти лентата на случки, работилници и семинари. Просто мога да насоча камерата към един момент само - българската вечер, за да възвърна поне за миг интензитета на случващото се.
В кухнята са българи, гърци и испанци. Испанците не са си доизмили чиниите от смяната за вечерята. Гърците са приготвили списък от поне двадесет традиционни гръцки ястия, които непременно трябва да сготвят и крещят гръмогласно подхвърляйки си тави, глави лук, лъжици и закачки. Българите успяваме да си намерим местенце и да извадим единствения си пакет кори за баница, които сме купили в последния момент, лютеничката, суджучето, кашкавалеца и сиренцето. Ще правим баница и кюфтета.
Кой знае как се правят кюфтета - ами май майката на Иван. Ок Ванко, мятай кюфтетата. Кой ще прави баницата - мис Тони. Да но с един пакет кори да нахраниш 43 гърла звучи доста интересно, почесва се мис Тони, взема най-голямата тава и за няма и две минути - ето ти тънка баничка на два пласта с българско сиренце и португалско кисело мляко, което ... не е същото. Гърците цъкат, че такова не били виждали, испанците снимат, българите се облизват, отваря мис Тони фурната да метне баницата и ... опс грешка в програмата - ами то тавата била два пъти по-дълга от фурната. Ами сега?
В кухнята настъпва гробна тишина. Всички гледат смаяно слисаната българка, страдаща от огромен недостиг на прагматичност и предвидливост. Но, предаване няма! Баница ще има - всички се втурват презглава по стълбите към втория етаж да будят Нуно - баш шефът, който трябва да изнамери отнякъде нова тава. Олелията е тотална. Кюфтетата са изоставени в тигана, дзадзикито е зарязано, спасяваме положението с баницата.
Идва Нуно, сънен, но отговорен. Носи тава, подава я на гърците, те я изплакват, избърсват и ни я подават загрижено и ... добре де, ами как да пренесем баницата, която е толкова тънка, че е залепнала и става на топаци, след като я изстържем. Мис Тони изведнъж ревва гръмоломно "Никой да не гледа!" , нарежда филии стар хляб в новата тава, полива ги обилно с останалата смес за баница, мята отгоре спасената смес с корите от първата тава, замазва ги грижовно, наръсва отгоре малко кашкавал и ... айде бум в печката. Ще ядем баница по лисабонски този път.
Кюфтетата вече са готови, но без сол. Няма страшно, овъргалваме ги в шарен сол. Гърците вече са сготвили двадесетте си гозби, ние сме направили шопската ,намазали филиите с лютеница, нарязали мезетата, наляли ракията и ... извадили лисабонската баница.
Гърците са се облекли с чаршафи като богове, ние сме се запасали с пояси и с китки като традиционна българска рода на трапеза, въртим халва, сучем мартенички, играем хоро, минаваме на сиртаки, пием узо и ракия на тостове и ... после отиваме към океана.
Та това е ритъма на "всичкомога" и на магията на Лисабон.
Мога да съм щастлив 24 часа в денонощието, мога да се смея дори и насън, мога да отварям душата си за непознати и да вярвам, че всичко е наред, защото съм си у дома. В дома на "всичкомога".
След такива моменти на интензивно живеене времето наистина спира. Но ние искаме да спрем онова другото ... интензивното време, нали!
Няма коментари:
Публикуване на коментар