Но как така?
В Китай, където дори и закуската минава през тигана, където всичко, което мърда се яде, където ястията се приготвят за минути и оставят спомен за години.
Защо да не готви?
Защото винаги е имало кой да готви за нея. И това е бил - съпругът и. Нейният ратай.
Не, това не е ултрафеминистка история. Това е една любовна драма в стил Къщата на Духовете на Исабел Алиенде.
Действието се развива преди деня, който променя Китай завинаги. Променя и съдбите на двама млади. Денят на Възхода на Председателя Мао.
Бабата на Джилу е единствената дъщеря на богат земевладелец. За Поднебесната империя дъщерите нямат значение. Синовете продължават рода. Имената на мъжете се изписват с калем на плочици, които обожестяват предшествениците в храмовете. С края на мъжките имена идва и краят на небесната закрила. За този мъж краят идва три пъти.
Първият път. Когато разбира, че никога няма да има мъжки наследник.
Вторият - когато красивият, работлив и напорист ратай избягва с красивата му дъщеря.
Третият - когато червените селяни превземат неговия свят и го разстрелват като враг на народа.
Имал е малкото щастие да не види и четвъртия. Зетят му, когото успява да се смири и признае преди сгромолясването на червеното небе върху стария свят, става партиен секретар.
А бабата на Джилу? Нима така успява да избегне злочестата участ на богатия си баща?
Нищо подобно. Малката, крехка, красива булка на партийния секретар е Наказана. Не от него, а от другарите му. Всеки ден в продължение на една година тя трябва да носи дървена табела на шията си "Аз съм враг на народа!", да търпи слюнката и ругатните на синедрешковците, да преглъща обидите. И да работи на смени по 12 часа във фабрика в следващите 50 години от живота си.
А вечер, когато се завърне в къщи, съпругът и да и измие краката и да и среше косата, да и поднесе вкусната купичка с ориз, която е приготвил за нея и да се опита да я утеши. Да я погледне с обожанието, с което я е видял за първи път в двора на баща и и да и даде силите ... да изтърпи това, което трябва да бъде изтърпяно.
Така е устроено времето в Китай. Никой не може да възроптае срещу теглото, което трябва да изтърпи. Единственото, което му остава е да потъне в кадифето на нечие сърце, зад затворената врата и прозорци на дома си, в света си от непостигнати идеали и копнеж по човешка топлота.
Сега съпругът и вече е на небето. Но тя никога не е сготвила и една купичка с ориз. Защото това е било Негов Дълг към Нея.
С няколко думи описани три епохи и няколко човешки съдби....Прекрасно и Запомнящо се
ОтговорИзтриване