Бравите не са това, което са. В Малта.

Няма нужда да ходиш в музей на археологията или изящните изкуства. Разходи се по улиците на Мдина и Валета. И разглеждай ... брави.

Досега имах хоби да снимам врати. Обичам символиката на вратата - като портал между профанното пространство на улицата и сакралното пространство на дома. Като вход към друг свят. Като заявление за индивидуалност. Обичам да украсявам вратата на дома си, я с коледен, я с друг венец, да замаскирам символчета и амулетчета в нея. Но винаги съм го правила интуитивно.

А тук това е цяла религия. Разбира се, отново през Римляните, но всъщност много по-назад. Историята тръгва от Духовете - пазители - Лари. Смятат ги за деца на Хермес - странни създания, които придобиват различна форма, но винаги имат една задача - да пазят дома от зли очи, нечестиви гости или просто - свои колеги. В Помпей всяка римска вила и най-простата къща дори си има олтар на Ларите - често на него на пиедестал е стояло яйце, бранено от две змии. Смятало се, че какъвто и дух да влезе в къщата ти, първото, което ще забележи ще е яйцето, ще си го хапне и беж обратно. Дали е за нахранване, дали е енергийна граната яйцето не зная, но се чудих и се дивях на богатата образност на семейните олтари.

Докато не дойдох ... в Малта. Тук видях много неща. Но забелязах бравите. В началото си мислех, че са само признак на богатство и престиж. По бравите посрещат ... После, започнах да чета. И разбрах защо повечето брави са месингови делфини. Не, това не е украса. Делфинът се счита за мощен дух, разпознаващ отлично и отблъскващ лошите сили.

Още в древните еврейски текстове - в Талмуда е казано, че тези риби са недосегаеми за въздействието на злите сили - и досега сефрадитските евреи правят амулети с делфини. Скоро също ми попадна статия, че някои риби имат невероятното свойство да стават невидими, заради огледалния ефект на люспите си спрямо слънчевата светлина. А джиновете се отблъсквали с огледало.

Огледалото било мощен меч за притегляне на енергия, защото суетата надделявала над здравия разум, пелената на бариерата ставала по-тънка и човек ставал подвластен на джина. Затова в повечето малтийски домове плашели децата с огледала, огледалата били забранени. А какво да кажем ние с нашата суета и фейсбук, мисли си моето подвластно на публичността съзнание.

Добре, че поне имам много Делфини наоколо. Около нас. Да ни пазят, подсмихвам се "под мустак" и продължавам да снимам ... брави.