Солниците на Шарлот

 Наричам ги така, защото моят малтийски приятел и колега Шарлот Казари ми ги показа като една от забележителностите на квартала си.
В началото помислих, че се шегува. Някакви строители са бетонирали брега да го застрояват, може би. После разбрах, че става дума за нещо много сериозно.

Става дума за устойчиво съоръжение, направено от човека преди повече от 2000 години, във времето, когато стойностите са били други. И когато солта е била по-ценна от златото. Казват, че римляните са ги направили, но според мен просто са ги намерили и разширили.

Използват се и до днес. Построени са с перфектен принцип, имат отводнителни канали и система за навлизане на морската вода и до най-далечните участъци. Всички са уникално плоски, равни и безупречно моделирани. Водата навлиза, когато морето е бурно, след това стихията утихва и солта започва да кристализира.

Гениално просто. И съвършено. И хармонично. И полезно. И естествено.

Напомня ми на оризовите полета в Бали, на земята от самолет, на пчелен кошер.
На личните ни пространства, напоявани от една и съща стихия, но отделени с ясни прегради.

Не бях виждала друго изобретение, което да е останало непокътнато във вековете и все още да се използва. Без да пречи на никого и нищо. Без да иска, само да дава.

Това се нарича устойчиво развитие.