Когато сърцето започне да бие по-бавно

Когато синевата и сивотата на морето се слеят в нежно-розовото на скалите.

Когато единствената дума е Тишина и с нея идва другата - Единство.

Когато допираш ухо до земята да чуеш как растат минзухарите и отпускаш глава да потъне в искрящо зеления мъх на камъка.

Когато заливът е мек като прегръдка, спокоен като вселена и поглъщащ като любов.

Тогава камъните са обли, гигантски, но близки и топли.

Тогава всяка стъпка има значение.

Тогава си едно с минзухарите. И мъха. И водата. И небето.

Тогава си в Сърцето!

Бегликташ.

Магията е там от векове. Чака ни!