неделя, 7 февруари 2016 г.

В почит към Слънцето

Малта е остров. От единия му край Слънцето изплува от водите, в другия се гмурка.
Островът няма вода. Единствено дъждът пълни кладенците и подземните каверни.
Има само камъни. Море. И риба.

И как в центъра на тази сцена да не поставиш Негово Величество Слънцето! Как да не го провъзгласиш за Върховен Жрец на Богинята Майка. Как да не му построиш величествен храм. И да принасяш жертвите си в дните, в които Богът огрява Светая Светих на храма ти.

Никога не ще разберем коя е цивилизацията, построила величествените куполи на храмовете Mnajdra в южната част на острова. Ще знаем само, че са били отлични астролози. И в трите специални дни на Слънчевото Равноденствие и Слънцестоене, магичният лъч се прониквал през свещенното отверстие и е осветявал олтара. Знаем още, че храмът е бил построен като утробата на жена, знаем, че жената е пищна и надарена с телеса, знаем, че толкова не знаем...

Това не пречи да усещаме магията. На бледорозовия камък и сиянието на топлина, спокойствие и хармония. На акустиката, отекваща в стените му. На транса на синевата, сляла в едно море и небе и Островът - шапка на потънал гигант, в центъра на прозореца му. На хилядите малки точици, с които са шарели камъка, може би да отброят звездите.




Всеки миг от това преживяване си струва. Дори и четириизмерното шоу в модерния салон след това. Тръгваш си от това вълшебно място по-умиротворен от всякога. И благодарен.

И продължаваш да мислиш за Богинята. Астарте. На нейно име е и английската дума за Великден - Easter. В нейна чест се правят традиционните малтийски сладки - фриголи - във формата на натежала жена с червено яйце в с центъра си. Символът и - кръг, долепен до полумесец украсява местния хляб. И в нейна чест се украсяват домовете. Защото се вярва, че няколко дни преди Новата година, Богинята минава по улиците, предрешена като стара жена и проверява дали домът е сияен и ухаещ. С това печелиш благоразположението и.

Разбира се, култът към Майката преминава в Богородица. Всяка къща е пазена от неин релеф, църквите в нейна чест са безчет. Но най-интересното за мен бе да науча, че на същата почит тук е и майка и - Света Ана и че дори малтийската дума за Млечен път е Млякото на Ана.

Слънце, плодородие, красота и женска сила. Има ли повече? О, Соле Мио!!!


Няма коментари:

Публикуване на коментар