Като стар карнавален ветеран, който е виждал Детето-Маса - едно хлапе си беше пробило дупка в една картонена маса, беше си пъхнало главата в чиния и с едната си ръка я държеше на поднос на един от Вистянските карнавали, малко неща могат да ме впечатлят като необикновени. Виждала съм ентусиасти, които събират коса от фризьорски салон и после си я мажат по тялото с тапетно лепило, за да станат върколаци. Какво ли не съм виждала. И какво ли не съм била! Мис Тони е старо карнавално куче. Защото ОБОЖАВА КАРНАВАЛИТЕ!
Именно това вече втора година ме кара да купувам самолетни билети и да се запътвам към някогашните силно католически страни през февруари. За да съм част от това пиршество на въображението, на цветовете, на хумора и на майсторлъка!
Преди две години за първи път видях огромните платформи с гигантски фигури от папие-маше, които святкаха, движеха се и се въртяха като гиганти из улиците на едно малко италианско градче. Останах с отворена уста два часа. Чудех се, кой ги е правил, как ги е правил, защо ги е направил, какво ще ги прави след това.
А около тях! Боже, около тях! Изобилие от хора, облечени в най-невероятни карвавални одежди - Човек-Чайник, Жена- Дворец, Дете - Паун! Тълпи от танцуващи деца, майки, татковци и най-вече ... баби и дядовци! Няма да забравя едно доста пълничко момиченце, което танцуваше с такъв патос танца на училището си, че пръските пот хвърчаха като фойерверки, а дървената платформа умопомрачително се тресеше. Но танцуваше! И празнуваше!
Карнавалът - времето в което сarne - месото, levare - се премахва - е време на всеобщо пиршество и веселие още по рицарско време, когато народът умолително заставал под балкона на Великият Майстор и чакал нотата с позволение пиршествата да започнат. В постоянни конфликти с йезуитския ордени инквизицията, веселбата продължавала и традициите се запазвали.
Защо ли? Ами, защото "не се гаси туй що не гасне". Човешката изобретателност, щурост и веселие!
Карнавалът умря! Да живее Карнавалът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар