Островът на Апостол Павел

"Три пъти в годината честваме Апостол Павел" - смее се моята малтийска приятелка Мюриел. "Когато  претърпява корабокрушение край Малта, празнуваме. Когато го ухапва змията, празнуваме. Когато го убиват в Рим, празнуваме". Три празника за един светец в най-религиозната католическа страна в Европа. Не са ли много, питам се?

Не и докато не вляза в храма на Свети Павел във Валета. Тежки, рубинено червени драперии покриват мраморните стени, Огромна статуя на Апостола заема една от централните ниши. Имам редкия шанс да видя и най-ценната реликва - частица от китката му, защото влизам във време, когато учудващо няма никой вътре.

Казват, християнският учител пътувал от Йерусалим към Рим, защото имал двойно поданство и заявил, че предпочита заповедта за екзекуцията му да бъде изпълнена от Цезар. За негов и всемалтийски късмет, корабът му е повлечен от северозападен вятър и засяда в пясъчната коса на непознат  остров. Казват му, че острова се казва Мелита. И го посрещат с големи почести. В около 60 година от новата ера. По това време малтийците са под арабско влияние и вероятно повечето са мюсюлмани. Мюриел споделя, че нейният университетски професор и споделил, че Апостол Павел съвсем не успял да обърне във вярата си много хора и още два века след това хората били предани на Аллах. Но за ревностните католици това е богохулна новина и не е била публикувана.

Както и да е. Още със стъпването му на брега, обаче, става чудо. Ухапва го змия. Той я отхвърля с ръката си сякаш нищо страшно не се е случило. Нищо не се случва, всъщност. Но от тогава, казват, скалите на този сух остров имали свойството да попиват отровата на змиите. Дори в някакъв манастир продавали стрит скален прах като противоотрова. Мюриел, обаче, споделя, че мъжете вярват, че вместо в скалите , отровата я поели езиците на жените. Не и сладкогласната ми приятелка, обаче, сигурна съм.

Мелодиката на малтийския език, осезаема най-вече когато малтийците говорят английски,  гали ухото. Има италианска напевност.

И потвърждава теорията ми, че всички езици, създадени около вълни, носят в себе си плисъка на прилив и отлив. Спокоен, напевен. Мисля си и се разхождам по Залива на Свети Павел, където морето е изумрудено синьо и по нищо не личи да идва буря.