Но това далеч не е всичко. Всяко село си има диалект - повечето думи са сродни, но произношението толкова различно, че не се разбират. А селата са ако не на 200 метра, на 20 метра едно от друго.
И това не е всичко - всеки човек от селото си има прякор. Ако трябва да потърсиш някого по лично име и фамилия, забрави. Но, ако кажеш Парашута - защото прабабата през Първата Световна видяла парашут и почнала да вика "Парашут!" или пък "Дребньото", защото прадядото бил тапишон, веднага местният джипиес ще проработи и ще бъдеш доставен до човека. Прякорите се онаследяват по-мъжка линия, Така че, желаем ти късмет, ако искаш да тренираш волейбол и прадядо ти е бил "Дребньото".
И това не е всичко. Дори и най-малкото село има поне два квартала и всеки квартал си има собствен оркестър. Двата оркестъра свирят на различни празници, всеки в собствената си държава и е въпрос на чест, кой ще събере повече публика.
Добре де, какво може да обедини тези хора освен славната история, патриотизма, и фактът, че всички обитават един и същ остров. Суеверията!
Едни приятели ми споделиха, че до поколението на родителите им в селата им имало семейства, които нямали деца, защото не знаели как да ги направят. Прабабата на моя приятелка отишла при свещеника да я обучи какво да прави с мъжа си, а той и казал вълшебната формула "Прави всичко, което иска от теб мъжа ти!" И като осъмнала след девет месеца с бебе, прабабата отишла да се кара на свещеника, че това не и го бил казал. На друг приятел майката починала от рак, като бил на четири години, но той разбрал името на болестта и чак като станал на 22. Дотогава тази дума не се произнасяла.
И ако тези ви се виждат твърде специфични, да минем на универсалните. Всяко село си има местна вещица. Това обикновено е нарочена жена, покрай която непременно минаваш като си държиш ръката с показалец и кутре надолу - същият жест като рогоносец в Италианско, но тук за предпазване от уроки- Необходимо ли е да казвам, че и на мен ми се случи да видя местната вещица в селото на приятеля, който ме разхождаше с колата си. Зловеща бабичка със сини като езера очи. Седи пред къщата и наблюдава улицата като регулировчик. По-интересната част бе, че и тя ме видя в колата му. Излезе вече жълтият вестник.
И сега - Окото. Озирис е навсякъде в този свят. Има го на лодките като талисман, виси на всяка къща. Най-са страшни синеоките госпожици, ако погледнат някого, веднага трябва да наостриш пръстите, уроки се гонят ежедневно с горене на маслинови листа и под стълбището на къщата непременно е скрита статуя на турчин. Да напомня за турчина-роб, който е слугувал на фамилията до гроб в резултат на рицарските побели. Да не говорим за бравите....
Кой знае колко неща изпускам! Как да се оправиш сред толкова хора и народи в земя, по-малка от София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар