петък, 5 февруари 2016 г.

Случайни мисли по случайни улици

За властта на превода
Когато Сюлейман Великолепни преговарял с Рицарите Хоспиталиери за условията за капитулация на един от градовете им, казал, че дава гаранции, че ще пощади всички elderly, в превод - стари хора, естествено, защото не стават за робския пазар. Дали на преводача така му се е искало, дали така е казал или главнокомандващият така е разбрал не знаем, но те разбрали elders - старейшини. Естествено, изводът е - не предполагай, да не ти хвръкне главата.

Светците са изпълнявали съвсем специализирани медицински услуги
Един от основните олтари в малката,свещена за Хоспиталиерите църквичка на връх Свети Елмо е посветен на Свети Либорий. Върху книгите, които светецът държи, има поставени пет камъка. Те, говорят вярващите, били лого на медицинската му услуга да лекува камъни в жлъчката.



Няма нищо случайно
Първата вечер в Малта- втори февруари, излязох да се поразходя на кея и се зачетох в статии за символиката на този ден. Оказа се, че освен Петльов ден и празник на мъжката сила, денят с двете двойки е и главен келтски празник, с който мистичният народ почитал трите лица на Богинята Майка, палел огньове и поставял дарове на извори, за да засили енергията на стоплящата се природа. В Америка пък на този ден от дупката си излиза мармонтът Фил, който в зависимост от това дали ще види сянката си, прогнозирал ранна пролет или дълга зима. В Малта на този ден излизали Мецаните. Събудени от дългия сън в подземното царство на мрака, Мецаните се раздвижвали и подавали муцуна от хралупата. Ако се върнели да спят, зимата ще е дълга явно.

Но, ако си имал неблагоразумността да се разхождаш, като мен, на кея например, можело и да те отвлекат. Е, най-забавното в тази история бе, че Малтийските мецани излизали само на едно място и то бе точно това, в което аз кротко си седях на пейка да гледам залеза - квартала Буджиба, за който легендите говорят, че имал директна шахта към Подземното царство и затова бил внимателно бранен от лъв и мечка. Тук магнетизмът бил толкова силен, че привличал желязото в кръвта на обитателите си и те не можели да се отделят от него. Под земята се криели големи богатства, но тежко му на този, който се решил да надникне.

Добре де, Мис Тони, стани от желязната пейка тогава и си дръж носа далеч от богатствата. Търси ги само на повърхността. И там не са малко, все пак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар