Дървото на Сладостта

Малта произлиза от Мелита. А Мелита е мед. Малта е островът на пчелите.

Днес открих Храма на Пчелите - енергийният център на острова. Най-старото дърво на това късче земя. По старо от хиляда години. А зад него пещера. И влязох....

Пещерата е древен пчелин. В ниши, в облените от слънце и неземно спокойствие скали, малките, жужащи пчелички са изсипвали божествения си нектар. А дървото ги е пазело с клоните си, дарявало с цветовете си, посрещало с аромата си.

После започнали да превръщат пчелините в олтари. После в урни за праха на хората. Днес - в нищо.

До това божествено място ме доведе древен римски път, скрит потайно от хорските очи с множество нови постройки. Малтийската ми приятелка Сара ме посъветва да го открия и аз тръгнах смело.









Още с първата крачка се почувствах на правилния път. Това бил път на Пилигрими. Вървели към свещен храм, но носели и вериги. Затова имало места, в които се приковавали да си починат.

Аз си почивах, прикована единствено от божествените гледки. Естествено и като се изгубя. После се върнах и поех по друг път.




Той ме отведе до мистериозните каменни канавки за огромни каруци, които не могат да намерят обяснение в езика на учените.

Ще продължавам да го търся в езика на въображението.

Пътят бе магично, упойващо сладък!