Да стъпиш на най-екологичния остров в Европа във време, когато няма туристи - безценно. Дори и едната забележителност да е затворена, а другата - в ремонт. Дори и слънцето да се опитва да се процеди през облаците, за да озари водата с прочутото лазурно синьо. И дори да подсмърчаш жалостиво, защото цената на разходката в Лазурната пещера е повече от билета ти до Италия, тоест може да я пропуснеш.
Защо това бе един от най-смислените дни в Неаполското ни преживяване? Защото цял ден вървяхме надолу-нагоре по широките метър пътечки покрай красиви вили и цветя без да чуем бръмчене на кола - на Капри единствените разрешени возила са електромобилчетата, защото без да разберем се оказа, че сме изкатерили и слезли половин остров, защото не видяхме един натруфен хотел, не видяхме една реклама, не ни замириса на бърз оборотен туризъм и не попаднахме на един пластмасов боклук. Единственото, което галеше душата ни бяха петстотинте нюанса зелено и още толкова синьозелено и синьо, аромата на цветя и бръмченето на щурци. И усмивките на хората, които ни подминаваха.
Всъщност, ние разбирахме, че не им е лесно да живеят в рая.На уличката, на която могат да се разминат само двама, може да минат две пазарски чанти и нищо повече. В този рай равно място няма - всичко е или нагоре, или надолу. Връзката с така-наречената цивилизация е през ферибота, който струва 12 евро в едната посока и пътува час и половина. А парите все още съществуват - тук те са синоним с армии азиатци.
Може би и Раят иска жертви. Хайде, тогава - бегом обратно в ада!
Няма коментари:
Публикуване на коментар