Представете си ... лук. Голяма, напращяла, жълта глава лук. Кромид, например. Добре. Почувствахте ли лука. Усетихте ли го в ръцете си. Помирисахте ли го?
А сега си представете, че го гризкате с кафето си. Люто, а? Йък. Гадост.
Споко! Не е това. Друго е. Хайде пак обратно. Представете ли лук ...
А сега си представете, че и хората са като лука. С люспи, на слоеве. Много слоеве. С крехка, сладка сърцевина.
И изведнъж слоевете започват да падат. Слоевете на защити. На страхове. На предразсъдъци. На "ама аз не мога да рисувам" или пък "да, бе, ще се излагам".
Първите слоеве са стари и олющени. Вехти са. И до болка познати.
После идват по-младите. И започват да блестят - със седефен отблясък. Набъбнали от сок. Таланти, умение да бъдеш забавен, да импровизираш, да позволиш да се шегуват с теб, да допуснеш провала.
Накрая идва крехката сърцевина. Тогава се допират сърцата. Моето се допря с няколко. И остана така. Допряно.
Добре де, ами къде е кафето. Спокойно - сега за кафето.
Представете си, че потъвате в аромата на кафе. Не можете да устоите на упойващия му дъх. Чудите се защо толкова ви харесва, защо сте толкова свързани.
И после разбирате. Защото кафето е емоция. Емоцията на танца. На откривателството. На чара. На женствеността. На хумора. На сексапила.
Само едно противопоказание за здравето има.
Води до пристрастяване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар