Миналата година посребрихме брака си. От тази - го позлатяваме.
И понеже съм учителка и обичам да приказвам, и понеже вярвам в сватбите, искам набързо да разкажа как стана това.
Първо, Боби ме натисна до една кофа за боклук и ми подари сребърно годежно пръстенче. Дори не ме пита дали ще се омъжвам за него, защото нямаше нужда, то беше ясно. Истината е, че се оженихме набързо на 7 март, защото искахме да ходим заедно на баня. В соц-времената в обща баня и стая в хотел пускаха с паспорт и печат "бракувани", така че трябваше да влезем в категорията. Роднините, естествено, никак не се учудиха, даже не се и развълнуваха, ами казаха, "Вие си знаете!". На 7 март, в сряда, се разписахме в съвета с кръстниците и една прочувствена другарка ни обясни как сме "нова клетка на социалистическото общество". Аз бях с костюмче на кондукторка, Боби не си спомням с какво беше. Роклята за сватбата бе една от двете възможни в ЦУМ.
После решихме да направим църковния си брак На 27 май в най-красивия манастир в България, Соколския. В двор, огрян от рози и най-нежната синя църква, заслонена от вековни борове. Идеята да се венчаем в Габрово бе поради няколко причини: 1.роднините да не се карат във Варна или София да е, а да е по средата на България, 2.Габровската рода на Боби да е доволна, 3.ние така си бяхме решили. Оказа се, че за да имаме пържоли на сватбата, трябвало да поискаме бележка от общината, че сме габровски жители, добре, че леля му на Боби ни я издейства. Нямахме кола, която да ни закара, затова предния ден стопирахме такси Волга с уговорката да дойде и да ни вземе от хотела в Етъра, където бяхме отседнали с гостите. Таксито, естествено, не дойде. Качих се на продънен зелен Москвич, а гостите бяха с автобуса на Дома на Хумора, целия в карикатури.
В нощта преди сватбата, се изгубихме по селските пътища в гората с кръстниците и младите сватбари. Наложи се да ни спасяват и пристигнахме в хотела около 2 през нощта доволно почерпени. Три дни валя! Това е, защото обирам загорялото по тавите. Боби не ме вдигна да ме внесе в църквата на ръце, защото в Кодекса на труда пишело, че "товар над 50 килограма се вдигал с повдигач". Попът беше много пиян и обърка името на Боян с Борислав и през цялото време ме питаше дали се венчавам за Божия Раб Борислав. Така, че за Борислав съм венчана. Една бабичка пееше пронизително.
После започна празненството! Нищо не помним, освен че бяхме много щастливи! Всички бяхме бебета и дивяхме!
Леля ми видя извънземни след това.
И така, ако имаше едно нещо, което да е наред на тази сватба, то това бяхме ние! И то направи всичко останало прекрасно!
Женете се, хора! Празнувайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар