Рицарите на Свети Йоан или защо "Туркия ке падне", но в Малта

Да си представим главните действащи лица.

1565. Половин Европа е под османско иго. Султан Мехмед умира и на гроба му е записано "Исках да превзема Рим. Не успях." Наследникът му Сюлейман Велики вече един път е разбил рицарите в Родос. Сега се е заканил да ги довърши.
Четирдесетхилядна турска армия. Казват, че като стъпили на южния бряг, веднага се прегрупирали в полумесец и започнали да настъпват по ниското към крепостта. Зурлите, тъпаните и всякаквите видове дудуци вдигали такава ужасна врява, че психологическият терор върху противника бил невъобразим. Униформите били безумно цветни и натруфени, отдалеч войската приличала на голямо цветно одеало, което напредва. С топове, три пъти по-големи като размер от тези на рицарите. И с огромно количество настървени мъже, еничари, спахии и какви ли не, които друсали хашиш до побъркване и били обезумели за кръв и плячка. Предвождани от двамата най-верни слуги на Сюлейман - единият по-стар и опитен, другият - по-близък до фамилията и затова по-властен и напорист. Единственият, който липсвал бил Драгут - прочутият корсар, който имал зверския професионален опит да плячкосва малтийските брегове с години, познавал го отлично, но в момента бил зает на друг фронт.

Четиристотин рицари и около хиляда наемници, селяни и доброволци. Отдавна знаели, какво ги чака. Само тридесеттина години по-рано Великият Майстор Дю Валет преживял погрома на остров Родос, в който рицарите се сражавали толкова смело и непоколебимо, че самият Сюлейман им дал кораби да напуснат бойното поле невредими. От седем години са на този остров. И седем години строят крепости. Най-големите Свети Елмо и Свети Ди Аджело. Има верни хора в Константинопол, които му докладват за невъобразимо огромните размери на врага. Фразата, с която ще го запомнят е "Ако не можете да умрете, за да защитите крепостта, ще изпратя други да умрат заради вас!". На плащовете на Братята е изрисуван  Кръстта с Осем Върха на Амалфи, символизиращ осемте блаженства, обещани в Новия Завет в Проповедта на Планината и осемте националности на рицарския орден.

И двете сили вярват в едно - че смъртта в битка срещу неверниците е директен билет за Рая.

Защо тогава Рицарите побеждават? Казват, че причините са много - неправилна тактика на врага, който не предполагал, че обсадата ще продължи толкова дълго и се насочил към грешната крепост, дизентерия и болести сред скупчените един върху друг турци без източник на питейна вода на недружелюбния остров, поредица от лоши знамения, които деморализират османците, основното от които е смъртта на Легендарния Дракут, поразен с шрапнел в главата и умрял в адски мъки. Невероятно добре укрепената крепостна стена, дмелостта на рицарите, безумната жертвоготовност на Братята, които не само атакували отвисоко, но и пускали кавалерията да прогонва врага, поредицата от знамения - гледката на Свети Павел на бял кон, белият гълъб, който обикалял от крепост на крепост.

Историята се пише от победителите. Ако Сюлейман бе пробил Малта, обаче, не само тяхната, но и цялата световна история щеше да звучи съвсем различно.

Да помним!