Започна с черепите, които си срещах тук там в Неапол. Ех, казвах си, много ги е страх от смъртта тези мафиоти и започнах да чета. Междувременно изследвах и информацията за ритуалите за втечняване на кръвта на Свети Дженаро - покровителят на града под Везувий, в който всеки втори мъж носи неговото име. Премина през странния ритуал с неаполитанските цигани, който ме завари втрещена и изгубена на улицата. Сега продължава с черепите, които украсяват всяка църква в Малта. Откъде толкова много черепи, питам се.
Отговорът е един - от Чистилището. В Неапол има много разпространен култ - жени на преклонна възраст осиновяват черепи от гробището Фонтанело - гробище на бездомниците и непотърсените и църквата Санта Мария Пургаторио. Правят им къщички и започват да ги мият, мажат с благовония, да им приказват, с една дума ... да ги глезят. В замяна им искат услуги - основната е да познаят числата от толкова популярната в тази част на Ботуша Томбола. "Добре де, спиритуалистки си имаме и ние, но без такива сатанински ритуали", мисля си, докато не разбирам, че не само това, но и в църквите на града имало заровени най-малко 170 бутилки с кръв, която си се размразявала от време на време, също като тази на Свети Дженаро. Леле, стана опасно, тук Хелоуинът е на сериозно, ослушвам се и си мисля, добре де, къде е Светата Църква? Тази, която забранява разводите, Мадона, хомосексуалните и какво ли не.
Сигурно е от вулкана и от сярата, казвам си. Все пак - да живееш в котел не е лесно. Да, но ето и в Малта, Чистилището е почитано с все сили - вярва се, че в преходния период между световете, духовете все още са сред нас и трябва да се грижим за тях - затова малтийците поливали вода на земята, досущ като нас, да облекчели съдбата на тези, които се пържат. Интересното, обаче, е че и тук няма безплатен обяд. Докато ние се грижим за тях и те се грижили за нас, казват ни разни работи, говорят малтийците.
Във Валета имало три най-известни призрачни госпожици - Дамата в сиво - любовница на някакъв испански капитан, която се хвърлила от Форт Д Анджело, отблъсната от срещата със съпругата му, Дамата в синьо - невинна девойка, племенница на известен рицар, скочила от прозореца, за да не я омъжат насилствено и Дамата в бяло, която се явява на лунна светлина в Гозо. Затова аз бързам да заявя, че съм и ще продължавам да бъда Дамата в пъстро, ако някой не ме е забелязал.
Но най-интересна е историята, случила се в началото на 20 век във Валета. Двама офицери си вървели по улицата и девойка в елегантна, копринена черна рокля ги помолила да и помогнат да си отключи вратата, защото се заключила отвън. Те влезли през прозореца, отключили, тя ги почерпила чай, но на тръгване единият си забравил табакерата. Когато се върнал да си я вземе на другия ден, къщата била истинска развалина, потънала в прах и паяжина, на масата си го чакала табакерата и на прашния под се виждали стъпките на двамата офицери.
„. А в този град-държава, с толкова пролята кръв, има толкова много изоставени къщи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар