Да хапнеш по Непалски

Означава да си преял и отново гладен. Затова реших да определя Непалските ястия по скалата на Рихтер, но за апетит.

Непал има само две граници - с Китай и с Индия. И като казваме Китай, разбираме не какво да е, а именно Тибет. И така, както хората тук са невероятно смесени между азиатци и индуси, така и храната е приела едновременно пикантността и на двете култури. Още повече, Непал е истинка палитра от релеф, климат и растителност. Тук може да срещнеш джакфрут, банани и личи в южните части и джунглите на Читаун и тибетски як, кози и специфични треви в склоновете на Хималайските осемхилядници.

Едно само засега не видях - сирене. Кравите се доят, но не се ядат. Биволите са по-специални, тяхното месо не се счита за толкова свещено и се продава, но май тайно. Козичките са навсякъде, но май се консумират рядко. Останаха пилетата. Те пък наистина са навсякъде. И яйцата им. И както вече съм разказвала за Индонезийската и Индийската кухня - основен принцип на приготвянето на храната е пърженето и пикантните подправки. И тъй като ток почти няма - в Непал все още няма електроцентрала, въпреки огромните количества вода, целият ток се внася от Индия, а това е крайно недостатъчно и токът непрекъснато спира - жените готвят основно на газ. Готвенето започва в пет часа сутринта.

Защото закуската е чай, обядът е в 11, след това има пак закуска, а вечерята е в 6. Денят приключва в 8, когато залезе слънцето. И така както, господар на живота на хората е Негово Величество, Слънцето, така и господар на стомаха им е Негово Величество Оризът.

Оризът - Баат, е в центъра на основното непалско ястие Тали. Внушителна планина от задушен бял ориз. Отляво на трона е царицата - супата от леща с кимион, наречена Даал. Тя се излива върху Баат и се размачква с пръсти. Везирът е кърито с картофи, зелен боб и куркума, което също се размачква в купчинката с пръсти. След това идват специалните царедворци - пикантните лютенички, зелената паста от тиквени листа и спанак и някаква туршийка, я от тиква, я от джакфрут. Ако има месо, то обикновено също си има купчинка и по важност е след кърито. Принцесата е Киселото мляко. Истинско кисело мляко - не знам защо твърдим, че само в нашата родина има Бацилус Булгарикус, като тук има дори Бацилус Непаликус. Май са братя.

Пръстите на дясната ръка, обърнете внимание, на дясната са основният прибор и има специално движение наречено "да си оближеш палеца с кеф", което аз обожавам.


Когато си се научил да се храниш с пръсти изведнъж разбираш колко сетива си изгубил, когато си посегнал към металната студенина на вилицата и лъжицата. Изгубил си усещането да размачкваш храна, която да пълни очите ти с красота, носа ти с аромат, а устата ти със слюнка. Да чувстваш топлината и текстурата и. И най вече - да и благодариш, когато жадно оближеш пръстите си.  Ммммм.

Следващият некоронован принц на Непалската кухня е Тибетското Момо. Това са нещо като пелмени, но със великолепен ароматен пълнеж, я от зеленчуци, я от риба, я от пиле и разни тайни треви. Момото обикновено се сервира около вулкан от лют сос и самото му топване в купичката, разгаря апетита до осма степен на Рихтер. Казвам, осма, а не девета, защото тук бирата е кът. Но ТопХипарови не се лишават от удоволствие, носят си кенчето в раничката, топват го в леденостудената хималайска река до краката си и мммммм, Момоооо.

А сега, отивам да приготвям този специалитет. За това ще има специално разказче. След като си ... оближа пръстите!