Среща с Богиня

Днес срещнахме Богиня.

Не в преносния смисъл. В буквалния. В Патан, Лалитпур посетихме Kumari Devi - живата богиня на Непал. И ни се доплака.

Малко деветгодишно момиченце. Избрано било преди четири години, когато било още на пет. От съвет от 1000 жреци, които след обстойно следене на хороскопи и съблюдаване на тридесет и два принципа на перфектността, сред които - безупречно чисто лице, дълбоки черни очи и черна коса, дълги мигли като на крава, тяло като на дърво банян, крака като на кошута ..., избират три малки момиченца. И трите могат да принадлежат само към една от най-високите секти в Непалското общество.

И какво става по-нататък ли. Ами в един от големите празниците през октомври, в храм близо до дома на децата, принасят в жертва 108 биволи и кози. Мъже с маски танцуват ритуални танци около тях и пият от кръвта им. И вкарват децата. Това, което не показва никакви признаци на уплаха и е в състояние да остане сама с биволските глави цяла нощ, става Кумари.

В нея се вселява духът на Богинята Дурга и от този миг нататък, светът се затваря. Обличат детето в червени дрехи, поставят го в тъмна стая и никакво излизане. Идват хора да и се поклонят, но никой няма право да я докосва. Тя може само да те помаже с червена тика, но не и е позволено да говори. Не и е позволено дори да стъпва по земята. Само в четиринадесет дни в годината излиза и тогава я носят на ръце, за да я поставят в кутия, с която я разхождат, без да вижда светлина. Нищо не бива да я стресне или нарани, затова я държат в такава изолация. Не ходи на училище, но идва специална жена, която я обучава. Родителите и могат да я посещават в няколко дни от месеца.

И така, до първата менструация. Тогава Богинята напуска тялото на това същество и то отново може да се върне в света на хората. Но трябва да остане девствена цял живот, защото има поверие, че съпрузите на Кумари умират. Държавата отпуска пожизнена пенсия от 50 долара месечно. Да ходи на училище? Ами да, разбира се, че може. Но какво става по нататък?

Не посмяхме да попитаме. Говорихме със сестричката и. Каза, че вече поне и разрешавали да гледа телевизия.

На тъмно.