Влизаш нищо неподозиращ зад врата на обикновена барачка. Около десетина минути преговаряш за цена, знаейки вътрешно, че на всичко си готов, но трябва да спазиш ритуала на пазарлъка. После разбираш, че това, което си поръчал изобщо не е било нужно да го го казваш, защото нищо не е същото. Аз исках масаж на лице и врат и маска на лице. Събуваш се. И минаваш от другата страна на завеската.
Там има огнище. На него ври котле, а до него има една обла каменна плоча, на която жените изсипват масла и топлят ръцете си. Поканват те да легнеш на една рогозка върху глинен под. И те почват.
Две момичета с преплетени конци ти оформят веждите за части от секундата. Лекото пощипване е бързо облекчено с няколко нежни погалвания и няколко измърморени мантри. Затваряш очи и ... потъваш. Лицето ти е с ранг на индуски бог. Първо го топлят, увещават да се отдаде, галят и подбуждат. После го мажат с масла от ароматни треви, потупват по точките, масажират нежно. Оставят го да си почине и започват да го хранят. Всяка храна има собствен глас, мекота и аромат. Първите са сладникави. После са пикантни. Накрая са стипчиви. Оставят го да си почине, мърморейки нещо и размахвайки пръчици над затворените очи и обострен нос. Дишаш. И лицето ти вече си е тръгнало нанякъде. Носиш се в облаци от цветя и се ратваряш в цветове. По едно време леко се пробуждаш от топлите длани на момичето, за да разбереш, че сега ще трябва да запечатат образа ти с други листа, покрити с тънък слой от нещо като лепкава паста. Пак те оставят да потънеш. Мърморят си.
После почват косата ти. Тук вече разбираш, че четирдесет години никога не си и обръщал такова внимание. Стоплят я и започват да я потупват и подръпват, втривайки масла. Всеки кичур е с особена важност, подръпват го в четирите посоки на света, усукват го и го навиват, после го развиват, втриват в корените му масло и започват с палци да натискат основата му. Около час и половина ти тренират косата да се движи, да се събуди, да потанцува. После я оставят да си почине и започват ръцете и врата. Нежно, с потупвания, почуквания и втриване на топли и дори горещи масла.
И когато вече съвсем нямаш понятие кога, къде и как си, те оставят да си се поразходиш в света на джинджифила, канелата, карамфила и тамяна докато решиш да се върнеш в света на хората.
Казват на това салон за красота. Аз му казвам билет за рая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар