tonionthemove: Емоцията Сафари

Реката е границата, която дели джунглата от цивилизацията. Въпросът е от коя страна е джунглата?

Задавах си този въпрос докато наблюдавах магично красивия залез над реката и плавния танц на туфите цветя, понесени от течението и. Чаках животните да пристигнат и да пият вода от обичайното им място - една пътечка, цялата в следи от копита. Казаха, че носорогът също слизал до водата да се изкъпе за вечерен тоалет. Сега е дъждовният сезон и вода има навсякъде, така че, шансовете леопардът и тигърът да ожаднеят дотолкова, че да се изложат на открито бил малък. Имали си достатъчно вода в своя свят. И достатъчно храна също.

Усещането да се слееш с кресчендото на птиците, жабите и всички жужащи твари около теб, да чуваш рева на елена, мяукането на пауна и крясъка на антилопите е трудно да бъде предадено с думи. Просто потъваш и започваш да се носиш. Като листо, повлечено от водовъртеж. Вторачваш поглед във високите треви на отсрещния хълм и виждаш една сиво-черна скала, която не можеш дори да се досетиш, че е жива, че е няколко тонно животно с огромен рог и солидна броня. После то се надига, помита едно дръвче по пътя си и гордо се премества една крачка, за да си легне необезпокояван отново. Нищо, че от другата страна на реката жужат обективите на десетки фотоапарати. Те просто не са в неговата галактика.

На другата сутрин се събуждаш от грохота на опустошителна буря. Светкавиците трещят до прозореца ти, наколното ти жилище, наречено хотел се клати от силата на вятъра. Свърши се с нас, мислиш си, но това са само няколко часа грохот и Мирът настъпва отново. Още по-чист, по-свеж и ободряващ. Всичко се е събудило, децата са сплели плитките си, яхнали колелетата и отиват към школото, жените премитат падналите клони пред дворовете си, мъжете водят сериозни разговори за важни дела. Има и едни хора, които нищо не правят. Клечат и гледат. Слаби като скакалци, жените запасали сари, мъжете саронг, клечат. Като пъстри игуани.

И тогава идва времето за Негово Височество Слона. Огромен гигант, с мъдри дълбоки очи и огромни стъпала. На гърба му е кацнал махут - момчето, което ще бъде с него до самата му смърт. И до своята. Слонът ще го надживее. Махутът го управлява като ръчка областта зад ушите му с босите си крака. И със звуци. Основно гласни. Силни и категорични. Твоето туловище се намества удобно в кошницата за четирима на гърба на гиганта и сафарито започва.

Навлизаш в джунглата. Слонът не признава препятствия, цепи мощно през огромни локви и остава локви зад себе си. Понякога загребва с хобот клони, препречили пътя и ги откъсва. Спира да напълни хобот с дъждовна вода, засмуква огромно количество и се изсеква оглушително. А като излезе от тресавището, сам откъсва туфи трева и четка краката си.

Чувстваш се голям. И малък. Ти си Човек. Ти си на гърба на този гигант и го управляват заради твоето удоволствие. Ти си семка пред този гигант - жалка, малка семка, която може да бъде унищожена с едно малко помръдване.Ти не принадлежиш на този свят. Света на антилопите, скрити в сянката на дърветата, които пасат необезпокоявано на метри от теб и знаят, че не ги засягаш. Светът на елена, който те омагьосва с грациозността на рогата си, енергията на рева си, силуета на мощната си фигура.