Знаехме, че ще ни очакват прелестни гледки, но не предполагахме, че ще потънем в такъв оазис на мир и спокойствие зад стените на 40 километровия парк в Лумбини, в който по план всяка страна, в която има изповядващи будизма, трябва да построи свой храм. Засега само седем са успели да осъществят намеренията си - Корея, Непал, Китай, Германия, Индия и още две, които забравих. Цялата идея за този комплекс е съвсем нова - само от 1996, когато археолози откриват колоната на Ашока, с която ознаменува поклонението си до святото място.
Трудно е с думи да се опише спокойствието и красотата, които царят в храмовете на Китай, Корея и най-вече Германия. Целият павилион е изрисуван със сцени от учението. Най-силно впечатление ми направи Самсара - Колелото на Прераждането, в което всички се въртим, докато излезем от омагьосания кръг на Карма и достигнем Нирвана. На пръв поглед много наподобява Колелото на Живота от Преображенския манастир, но приликите свършват, когато се загледаш внимателно. В центъра на кръга има плъх, захапал опашката на петел, който пък яде змия, ухапала плъха.
Това са трите порока, които никога няма да ни позволят да излезем от Самсара - петелът е гордостта, плъхът е ленивостта, а змията - злобата. Ом Ма Не Пад Ме Ом - това не е просто будистка мантра, която трябва да повториш 108 пъти всеки ден. Това са шестте нива на реалност в които можеш да се преродиш спрямо делата ти! Ом е света на праведните, но Ом е и последния край на пъкъла. Ма е светът на светците, Не - на полубоговете, Пад - на животинския свят и Ме - на жадните живи. Делата ти определят къде ще попаднеш. Всяка от нейните срички разтваря по едно смущаващо чувство:
- ОМ - трансформира гордостта и егоизма
- МА - ревността и завистта
- НИ - привързаността и егоистичните желания
- ПЕ - невежеството и объркването
- МЕ - алчността и скъперничеството
- ХУНГ - омразата и гнева
Ние засега май бяхме попаднали в Рая, защото красотата наистина бе зашеметяваща. Убедете се сами!
Но, цялата красота, създадена от ръцете на хората бе несравнима с величието на Свещенното дърво, под което е роден Буда.Хилядолетният му дънер внушава безмерно спокойствие, стабилност и най-вече ... Радост. Дали заради многобройните шарени флагчета, символизиращи стълбата към небето, дали заради оранжевите роби на будистките монаси, дали заради топлото слънце или заради меката трева, която галеше босите ни ходила, с Боби се почувствахме благословени.
Това бе Нирваната на нашето Непалско пътешествие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар